" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

вторник, 8 март 2016 г.

В опит да достигнеш Триглав

Здравейте, отдавна не съм писала в блога, не защото няма за какво, а защото основно през изминалата година поддържах другия мой блог за фотография и пътуване Комине2015. 
Е нашето Комине мина отдавна, всичко е разказано в снимки и истории, така че отново започвам да описвам другите ни пътешествия основно из Стара планина. Хронологията няма да е спазена, защото някои кратки разходки, така си остават само със снимки на компютъра, а на някои отделям по голямо значение и така, ама нали аз си решавам какво да разказвам и пускам, така че ви оставям просто да се наслаждавате на красивите гледки и емоции на които сме преки свидетели. 


Време на историята - пети март 2016г. , място хижа Мандрата, Централен Балкан. Тези четири почивни дни решихме с наши приятели да се установим на тази хижа и да си правим лъчове из района. Двата основни прехода, щяха да бъдат до връх Голям Кадемлия и до Ботев, но поради комплексни причини, свързани с едни такива големи маси, с много вино и ракия, а пък какви мезета имаше, като си спомня и огладнявам отново, а другата причина си беше наистина сериозна - малка половин дневна снежна буря. 

И така денят е събота, след първоначалния леден дъжд и последвалата снежна буря от предходния ден, днес времето е слънчево, а новият сняг който натрупа наоколо обви всичко с бяла пелена. Основната група днес щеше да си ходи, а ние от Шумен да останем още една вечер в планината. Първоначалния ни план за тръгване в 8 часа, си остана някъде далеч назад в столовата за закуска, пък и нали трябваше да ги изпратим. 
Вече готови към десет часа и ние се отправихме на път към връх голям Кадемлия.



 Първоначално пътеката следва пътя към село Тъжа, и достигайки Смесите навлиза стръмно нагоре в боровата гора. Снегът е прясно утъпкан от две двойки, които са минали малко преди нас и всъщност ни улесняват, за да не правим пъртина.  Постепенно боровата гора отстъпва на стара букова гора с името "Гърмяната гора" . Пътеката също от много, много стръмна става поносима за вървене и не след дълго дърветата остават зад гърба ни, а ние се озоваваме в бяла снежна пустиня.




 От тук изкачването продължава по този бял баир, който се вижда насреща - придържаме се по коловете, които се губят в далечината и белотата на пейзажа.


 Групата, някъде зад мен се бори с дълбокия сняг


 А ето ей от там идваме - леко в ляво се вижда нашата хижа, а по назад се различават скалите на връх Марагидик

 Пияната змия, както казва Христо - уж вървиш право напред, а пък тея пред нас си правили постоянно завойчета, които ние също бяхме принудени да правим. 

 Планинар номер едно - Тошко 

 Добре че си бях взела слънчевите очила, защото слънчевите лъчи се отразяваха в снега и белотата бе много силна, но другото важно за което изобщо не се сетих е плажното масло и изгоряхме всички за тези няколко часа.

 А от тук се разкри вече цялата панорама - връх Ботев с кулите, нашето дере с хижата, връх Марагидик, а малко се вижда и  северна България, където пролетта настъпва с пълна сила.


 И по близък план на величествения Ботев


 Вече сме набрали доста височина, но без раница се върви лесно, пък и цялата тази красота, която се разкрива наоколо сякаш ми даваше криле и не чувствах никаква умора. 

 А ето и мечтания връх - Голям Кадемлия, толкова висок, че облаците облизват склоновете му. Как се вижда така наблизо, но разстоянията в планината са измамни - уж го виждаш а ти трябват часове за да го стигнеш.


 Малка почивка и голяма фотосесия на фона на Ботев връх




 Отново пияната змия, а ние катерим ли катерим нагоре.



 Разкриха се гледки и към Северна България




  А това май трябва да е връх Устриката






 Снежни вълни сътворени от силата на вятъра


И вече достигнахме до седловината  между връх Русоватец и Триглав. От тук започва спускането към хижа Мазалат през Пеещите скали или изкачването към масива Триглав. Но поради напредналото време решаваме, че е по добре само да си направим поредната фотосесия и да се отправим отново към нашата къща за нощта - Мандрата. Съжалих много за пропускането на тази възможност, но определено ни чакаха поне още два часа катерене нагоре в снега, което щеше да бъде причина за нощно прибиране на челник и решихме да го оставим за следващото ни ходене.

 Поглед към върховете Пиргос и Мазалат


 Ветро парка на Бузлуджа


 Пеещите скали с хижа Мазалат някъде там и върховете Бухала и Корита






 Ей там страшно много исках да се кача, имах сили, но през зимата не трябва да се подценява времето, а и групата с която си тръгнал не трябва да се разделя. Ако имахме два часа повече, но уви...




 Отново Пеещите скали и връх Русоватец в ляво



 Малка снежна козирка



Направихме си много снимки, вятъра ни одуха от всички страни, леко замръзващи потеглихме отново по същия път вече надолу по пътеката.

 Облаците превземат Ботев


А тук на сравнително тихо и слънчево място си направихме кратка почивка за топло кафе. Всъщност то даже беше и с екстри - снежна чиста вода. В такова време никой не би имал проблем с водата, е стига да си носи котлон все пак.

 Кадемлията отново остана някъде далеч зад нас.


 Ами това е - върнахме се значително по бързо отколкото катерихме. Доволно уморени от четиринайсетте снежни километри и красивите гледки, които ни предложи Балкана.
К Р А Й





Няма коментари:

Публикуване на коментар