Село Веселиново - едно малко селце в нашия район - в покрайнините на селото започват възвишенията на източния дял на Стара планина. Водопадите в тази местност не са толкова много известни, но са дъстатъчно красиви да бъдат посетени, ако се намирате в тази част на България. Тъй като за нас е по домашно му да отидем там - съм ги виждала през различни сезони, пълноводни, изцяло пресъхнали, с много зеленина наоколо или само с голи клонки пречещи на красивата гледка. В местността са два основни водопада - големия и малкия скок, една малка пещера и интересния природен феномен Софрата - за него някой друг път.
За да стигнете до там трябва да хванете чакълестия път след края на селото, в посока Ришкия проход.
Разстоянието до водопадите може да се измине пеша, а за тези които ги мързи може и с кола. Навлизате в дебрите на Стара планина, макар и в ниската си част пак е красиво.
Около пътя е обсипано с жълти минзухари - цели полянки, които те приканват да се спреш и да се насладиш на спокойствието и красотата на идващата пролет.
След доста вървене достигате до първия и най - голям скок - височината му е около 50метра, като в подножието се образува малко езерце с кристална синьо - зелена вода. Има изградена екопътека, която те отвежда до кристалното езерце, но първо ще надникнем от самия връх на водопада.
Подминаваме го и продължаваме нагоре към малкия скок - той по принцип е доста по маловоден, но в този момент водата беше в изобилие.
Реката си е направила път през белите скали и освен двата водопада има доста интересни места за снимки на буйната вода.
Пролетните цветя вече се показват отвсякъде. . .
а все още се намира и сняг
Дойде време и на основното меню - големия скок - многото сняг през зимата е повлияло добре на буйните води на водопада, а даже и на едно малко, но не по малко красиво водопадче в близост до големия.
Поради това, че денят си беше почти заминал не слязох в подножието на водопада, за да снимам от други по-интересни гледни точки. Пък и нали винаги трябва да си оставиш нещо за следващия път, за да имаш причина да дойдеш пак.
Денят беше към своя край и ние се отправихме по обратния път към колата, която беше доста далеко, а слънцето залязваше и правеше сенките все по- дълги и по-дълги. . .
К Р А Й
