" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

понеделник, 23 март 2015 г.

Честит имен ден и на Рай ското място - ден трети

Продължаваме със скитосването ни по южните склонове на Стара планина и по точно между Калофер и Карлово. Предишния ден достигнахме до хижа Рай, където нямаше обхват на телефона, но имаше Wifi за връзка с останалия свят. Нямаше баня, защото тръбите на банята били замръзнали, поне по думите на хижаря, в което нещо не ми се връзват нещата, но както и да е. 
И така след като слязохме в Калофер, след лек обяд в местното централно заведение си казахме чао с групата, отворихме картата и решихме да се насочим някъде на запад към Карлово. 



И ето я крайната ни точка - хижа Хубавец. Как стигнахме до там - ами пак с интернет. След като Тошко нещо порови в телефона си и изрови идеята да не нощуваме в хотел в Карлово, а в тази хижа. На мен косата ми настръхна автоматично, тъй като деня вече преваляше и светлата част на деня си заминаваше, а заедно с това и моето спокойствие. Изобщо не исках и да си помислям да вървя в тъмното някъде из гората и да не знам кога ще стигнем до тази хижа - подслон. Тази година постоянно ни се случва да замръкваме из горите, я край Котел, я край Веселиново, я из платото или да ходим на редовната си вечерна разходка от 6-7км до паметника по тъмно и сега напълно бях против да вървя из тъмната гора с мечки към тази незнайно къде намираща се хижа ! За което мрънках достатъчно преди да тръгнем. Всичко беше изчислено до последната минутка светлина - обадихме се в хижата и те ни казаха че 2-3 и ще стигнем, което по сметки излизаше точно по тъмно. Затова трябваше да се бърза особено много. Разтоварихме голяма част от багажа, аз даже си оставих раницата, за което пък съжалих още на първите десетина минути, защото е много неудобно да вървиш с фотоапарат, щеки в ръце, разни шишета с вода из джобовете, но нямаше време да се връщам, а в Тошковата раница сложихме всичко друго необходимо за една вечер. 
Снимки от този преход нямам, защото иначе щяхме да се забавим прекалено много. Ще пусна снимките от следващата сутрин, когато се връщахме на обратно към града. 
Единия вариант, по екстремния започва от ВЕЦ - а до парка на Карлово, по която пътека тръгнахме ние. Там изкачваш една относително голяма денивелация за много кратко време, за да стъпиш на основната пътека която е за хижата и високата планина нататък. 


Особеното е че се върви през цялото време до каменистото дере на Стара река. А тези камъни направо ни разказаха играта, по лошо от изкачването на стъпала даже. 


Това е част от пътеката, камъни и още камъни, добре че поне няма сняг, че тогава направо не ми се мисли каква пързалка ще е, нагоре - надолу.



Гадинките вече са събудени от пролетното слънце







А това са гледките, които се разкриват с всяка изминала крачка. Много е красиво, а ако сезона беше лято и всичко е зелено или пък есен с нейните разнообразни цветове просто ще ми трябва цял ден за да стигна до хижата, защото ще искам да снимам на всяка крачка.






В първите 30-50 минути пътеката катери надолу, нагоре след което става сравнително хоризонтална, което е знак че хижата наближава. Преминават се редица мостчета, на няколко места има беседки за пикник и три чешми по пътя. Но и да няма водата в реката е напълно годна за пиене, даже е по хубава, лично изпробвана от нас вечерта. Защото ни свърши водата насред нищото и единствения вариант бе да напълня от реката. 






Какво да кажа за бързото ни минаване вечерта, освен че наистина много скоростно сме го взели, от последната чешма, която е на около десетина минути от хижата се наложи да пусна челника да свети, защото с тези камъни не се виждаше нищо и много лесно можеш да се пребиеш някъде и точно когато си видях сянката, от лунната светлина видяхме и така жадуваната светлинка от прозореца на хижата и всичко завърши благополучно. 











Хижарката ни посрещна много добре, каза че даже почнала да се притеснява че ни няма, защото ние и се бяхме обадили че тръгваме за там от началото на пътеката. Хижата беше отоплена цялата, чиста, с много цветя, а бе с малко думи коренна разлика с Рай и то в мого положителна посока.











И най хубавото е че имаше топла баня с много вода. Идеално ! 
Е нямаше Wifi, нито пък обхват на телефоните, но даже е и по добре така, напълно далеч от света. 
Последва приятна вечеря с вкусна гъбена супа и разни наши неща, нали знаете че каквото си донесете това ще ядете из хижите и приятно уморени, но преизпълнени с емоции се насочихме към леглата. 


К Р А Й