Селцето е типично родопско - малките каменни къщички, кацнали по склоновете на планината покривите с каменни плочи, навяващи спомени от далечни времена . . . .
Сякаш времето е спряло някъде през миналия век и всичко изглежда така както е било преди . . .
На центъра паркирахме, видяхме табелката сочеща към крепостта и тръгнахме по криволичещата пътечка . Крепостта се намира на скален нос, на около 1.5км от селото , а в подножието на скалите се виждат меаднрите на река Арда.
Стигнахме до кулата, изградена на полянката , от която се открива картина отвисоко на цялата местност. Много е красиво, погледнато от високо се разкрива страхотна панорама на цялата местност.......
...... и още гледки.......
Пътечката ни се стори доста дълга , и след като полянките започнаха да преминават в ниски храсталаци и дървета, решихме че трябва да се откажем от мисълта да стигнем до самата крепост. Пътечката се изгуби между дърветата и просто трябваше сам да си избираш как да стигнеш до долу, което не ми се нравеше особено, камо ли на Тошко и решихме да се спрем там и да поснимам и да си тръгваме наобратно.
Ето и крепостта - там долу .
и един " X " от склонове
Всичко беше много красиво и интересно, само че вече трябваше да си тръгваме , времето напредваше .......
и отново Арда , в змийска форма
Родопски агънца .......
