" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

вторник, 14 декември 2010 г.

Сутрешна разходка до крепост Кривус

Последния ни ден от разходката ни към Кърджали. Хижарят на хижа Млечино ни даде идеята да се разходим до крепостта - стигало се лесно и бързо и имало какво да се види, това ни каза той. И така запалихме колата и запрашихме по тесния път към село Башево.
                                                                                                                     

Селцето е типично родопско - малките каменни къщички, кацнали по склоновете на планината покривите с каменни плочи, навяващи спомени от далечни времена . . . . 



Сякаш времето е спряло някъде през миналия век и всичко изглежда така както е било преди . . .



На центъра паркирахме, видяхме табелката сочеща към крепостта и тръгнахме по криволичещата пътечка . Крепостта се намира на скален нос, на около 1.5км от селото , а в подножието на скалите се виждат меаднрите на река Арда.   



Стигнахме до кулата, изградена на полянката , от която се открива картина отвисоко на цялата местност. Много е красиво, погледнато от високо се разкрива страхотна панорама на цялата местност.......


...... и още гледки.......
 Пътечката ни се стори доста дълга , и след като полянките започнаха да преминават в ниски храсталаци и дървета, решихме че трябва да се откажем от мисълта да стигнем до самата крепост. Пътечката се изгуби между дърветата и просто трябваше сам да си избираш как да стигнеш до долу, което не ми се нравеше особено, камо ли на Тошко и решихме да се спрем там и да поснимам и да си тръгваме наобратно.




Ето и крепостта - там долу . 


и един " X " от склонове


Всичко беше много красиво и интересно, само че вече трябваше да си тръгваме , времето напредваше .......




и отново Арда , в змийска форма


Родопски агънца .......