Почивка, далеко от дома, някъде в Родопите - в последно време постоянно си мислех само за това. Най накрая и този ден дойде - натоварихме багажа в буса и потеглихме към Родопите - моята любима планина. Дълго време бях мислила къде да отидем, какво да посетим и какво да не изтървем по пътя ни.
Първата точка от нашия автомобилен маршрут е Червената църква, преди Перущица. Но като за начало една безименна чешма в началото на Ришкия проход
И така Червената църква - информация за нея колкото искаш в интернет, няма да се спирам на описанието. Но намира се на такова място, че ако не я търсиш умишлено едва ли би попаднал на нея, няма да споменавам, че насочващи табели също липсват.
Гледала съм много снимки на тази църква, но да я видиш в действителност е друго, тя е огромна, свода който е добре запазен е висок няколко метра, цялата сграда внушава достойнство, страхопочитание. Това е уникално човешко творение предполага се от V , началото на VI век е просто уникално. . . До скоро беше оставена на произвола на съдбата да се руши, но когато отидохме имаше строители, които я възстановяват, изграждат се алеи около нея.
Явно ще искат и вход по нататък, но засега може да я разгледате без притеснения.
Тъй като времето макар и да бяхме септември беше все още достатъчно топло, бързо избягахме от напечената нива, около църквата и през Перущица се насочихме към Скобелево.
Единствения път към това селце в Родопите е от Перущица - разстоянието е около 16 километра и денивелация от 900 м, пътят е с добре поддържана асфалтова настилка и 321 завоя Страшно живописен и атрактивен.
Перущица и Тракийската низина, в дясно се вижда и Пловдив, а най в далечината се забелязва леко Стара планина.
Монумента на загиналите в Априлското въстание - посещение някой друг път . . .
" Спирка " някога може би е имало и автобус ?
Гледките, който се разкриват пред погледа с изкачването във височина бяха невероятни
Не се обърквайте есента още не е започнала, но големите жеги, без капка дъжд накараха повечето дървета да изглеждат така :
един от всичките 321 завоя
интересни скални форми и гора
черен път
водещ към :
Освен, че е здрава каменна стена, което е видно и от снимката друго не знам - може би бент , тече малка рекичка, и има огромно барбекю и навес - вероятно са се изяли много пържолки и се е изпило доста вино на това място, но днес ние бяхме единствените посетители.
Дългоочакваното село - там, на върха на планината .
Поглед от доста високо - леко в ляво в далечината е Пловдив
и тук е бушувал огън
Оператора на фона на непристъпните планински скали
Когато отидете в такова селце, на края на света не правете грешката да не се запасите с провизии, или поне биричка и др. необходими. Поради това, че чаках до последно, да се качим в планината и от там да търсим нещо си, разбрахме че в селото има магазин. Което е добре, но работното му време беше уникално - сутрин от 7.00 до 10.00ч. и вечер от 17.00 до 19.00ч. И тъй като беше към пет решихме да изчакаме, съответно и продавача си беше дал още малко почивка и към пет и половина реши, че вече е време да го отвори.
Разпитахме го обстойно какво интересно има в района и потеглихме към Върховръх и последното село Чурен.
Ако някога стигнете тук, задължително си налейте от водата - чиста, студена, от сърцето на планината
Преди Чурен, решихме да отидем до върха Върховръх с надморска височина 1600м. Тайно се надявах да се открие гледка към планината, но уви само борове.
Пътеката към върха
Самият връх и неизменните пирамидки от камъни
Връщането ни отне около десетина минути и се отправихме към село Чурен - едно почти изоставено родопско село, с рушащи се каменни къщи и страхотна природа и пейзажи.
Това беше последната ни точка от маршрута за деня, харесахме си една каменна къщичка в покрайнините на селото и разположихме бивака там.
слънцето беше почти залязло и по небето е образуваха онези интересни цветове, преди да дойде ноща
Въпреки че, бяхме накрай света имаше обхват на телефона и съответно интернет . . .
Край на първа част
