" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

понеделник, 3 март 2014 г.

Трети март - ден на освобождението на България от османско господсво





При преминаването си през Шипченския проход, всеки един човек смятащ себе си за достоен българин е длъжен да посети връх Шипка и да отдаде почит на загиналите там множество български и руски войници, дали живота си, за да можем НИЕ днес да живеем свободно.
И малко история :
От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност.
Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.
През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост.
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
 Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство.
 А според мен Трети март е точната дата, в която всеки българин трябва да почете празника с посещение на този паметен монумент. Да усети борбения български дух. 










Не може да се опише с думи и снимки, трябва просто да се изживее. . .
На следващия ден времето беше тихо и ясно, тълпите от хора ги нямаше и всичко беше сякаш заспало.


 Посетихме Руската църква в с.Шипка, а след това се отправихме към Етъра.







К Р А Й