Опознай Родината: Българските полускъпоценни камъни

Всеки е учил някога в училище за това, че България е много богата на рудни и нерудни полезни изкопаеми, там се добивало едно , тук друго и така... И днес ги виждаме по сергиите край почти всички исторически и природни забележителности в цялата страна, е не е сигурно че всичките са с печат " Стара планина", но това е друга тема. И така според един руски сайт в страната ни има неимоверно голямо разнообразие от минерали, фосили, руди, които просто са някъде там и чакат да бъдат открити.

Камъните винаги са ме привличали, едно време ги разглеждах с голям интерес по всяка една сергия, която видя, до скоро... Скоро научих, че те са там из Родопите, из Стара планина, Витоша, просто трябва да ги откриеш. А тръпката от намирането им е невероятна. Вече го твърдя от личен опит, и то от съвсем кратко време.

Как започна всичко - тъй като обичам чичко гугъл, попаднах на сайт за добив на скъпоценни камъни, злато, фосили, и всичко друго което се сетите, за което нашата страна е неизчерпаем източник. Но само четях, разглеждах снимки и можех да позная единствено аметист, пирит, кварц, слюда... май че е това. И така всяко лято нашата ваканция минава през Родопите - една седмица обиколка из различни места на страната ни, по възможност по - малко и по-малко известни, да не кажа колкото са по диви толкова по-добре. Плановете бяха да навлезем в планината през Кричим и последващите язовири Кричим, Въча, Цанков камък, да слезем го гръцката граница - проход Елидже и през Източните високи Родопи да излезем от планината. Но не би, след като бяхме на събора в Ягодина, прочетохме в местен вестник за друг такъв в Неделино. И веднага се отваря картата, разглежда се GPS- а и вече сме потеглили. Следва Печински проход, до сега не го бяхме чували, а честно да си кажа пак не искам да го чувам - щом на мен ми дойде повече от завоите и изкачването, при условие ча обожавам да пътувам, наистина май нещо му е отвратително на прохода. В Неделино улучихме последния ден на празника, но въпреки това беше интересно. Препоръчвам на всеки, който не е посещавал този фестивал там да не се отказва, три дни песни и танци, участници както от България, така и от Румъния, Македония, Гърция....

Тъй като бяхме забили много на югоизток, то решението беше да запрашим към Златоград и след това така случайно вметнах " Хайде да търсим камъни" и ето ни стигнахме Крумовград. Поради това, че в града има два хотела на кръст, решихме че това не енашето място и се отправихме към някакво си село Котлари и река Арда. На другия ден се отправихме към Маджарово, по пътя се спряхме да търсим камъни в реката, но те не са там, който ви каже да търсите там просто не е вярно, да има ги и там но са толкова загубили от красотата си, че не са интересни. Както четох едно мнение в форума за камъни, истинските камъни са по склоновете, по скалите, и в мините, но за тях не говорим в момента, та камъните са в скалите, поради земетресение, студ, дъжд, сняг скалата се напуква, руши а камъните започват своя път надолу към реките, след много търкаляне те стигат до коритото на реката, и красотата им вече е друга.

И така зарязахме реката и след като срещнахме първото съоръжение наподобяващо проход на мина - даже бяха два, но наводнени поради незнам каква причина решихме да разгледаме. И изненадата ми беше огромна, намерих това:

Отначало като го видях си казах " какво е това стъкълце" , изобщо не предполагах, че там има такива неща, но стъкълцето се оказа доста тежко и кристално. . . направо бях удивена. Удар в десятката, поне за мен. И най интересното е, че го открих на сипея, между камъните.

Започнахме да събираме различни кристалчета, които ни харесат, я по цвят, я по форма, нещо такова

След доста време ми хрумна - по принцип там където намеря една четирилистна детелина има и други, просто трябва да намериш корена, и по тази си моя логика се върнах, на мястото където намерих кристала - изкачих се малко по склона и не се излъгах :

Уникален шест сантиметров аметистов кристал и още един малко по малък, за мен това беше страхотна находка. В България има скъпоценни камъни и то много - просто трябва да ги откриеш.

За следващите аметисти, не знам от къде са - ние просто попаднахме на тях - бяха като захвърлени :

Необработен аметист

Следва нагледен материал - от реката:

около Моняк

На другия ден решихме да отидем до кв.Гледка, още от едно време бяхме слушали, че там имало някакви камъни - били така в нивата, ровиш и ги намираш. Е почти е така, ама като не знаеш какво търсиш е трудно. Гледането в интернет е едно, а реалността се научава. Честно, ако знаех какво търсим там сега щях да имам по интересни екземпляри, а пък да не говоря че няколко счупихме, да търсим и ние не знаем какво. А пък то с ясписите не се процедира така, ама кой да ти каже . . .

Вечерта четох, четох в интернет и решихме на другия ден на лов за ахати - гугъл каза: село Костино . Ама и гугъл казва много и на всички - поради тази причина след много питане в месната кръчма и магазин стигнахме до така известната каменна кариера там. на пръв послед като погледнеш към камъните от кариерата, не би обърнал внимание, но след като почнахме и ние да ровим с мисълта да открием нещо което хилядите преди нас не са открили, го видях - всичките големи камъни в началото бяха така раздробени на малки парченца, че даже и да е имало хубави ахати, вече ги няма там. Е все пак намерихме туй онуй, но е направо нищо :