" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

неделя, 16 декември 2012 г.

Югоизточни Родопи в мъгли и облаци - част поредна от Родопска ваканция

След прекрасния ден в Златоград и запознаване отблизо с населението на село Аламовци и природата там беше време да се отправим към източните и южни части на ниските Родопи. Плана беше да стигнем към Крумовград или Момчилград и там да нощуваме. 
Новият ден ни посрещна с слънце, което в последсвие нещо поизчезна от небето и бе заменено от дъждовни облаци и мъгла. От село Аламовци потеглихме към Златоград и по поречието на река Върбица пътят ни отведе към Добромирци. И тъй като тази част от Родопите не ми беше в списъка за посещения голяма част от интересните природни красоти на този край си останаха за посещение и фотография за някой друг път. А и картата, която си бях купича за източни Родопи така и си остана да лежи на бюрото в къщи. Така пропуснахме Тракийските гробници и светилища до село Бенковски, скалната гъба до Добромирци, вековния зимен дъб в Медевци и други подобни интересни неща. Както казах слънцето се скри и дойдоха красиви облаци, които направиха пейзажите, които обожавам да снимам значително по-интересни.
пресъхналото дере на река Върбица
сферични белези по скалата - когато правих снимката даже не ги видях. . .
 И така профучахме през Медевци, Фотиново, поне връх Вейката успях да видя на GPS - а , но този дъжд, който предвещаваха мъглите и облаците ни отказа да стигнем до там и резерват Гюмюрджински снежник и най - високия връх на югоизточни Родопи - Вейката, заедно с последното село в този район - Горно къпиново останаха за някой друг път. Само едно мога да ви кажа за района - тук хотели няма, няма и работещи хижи, да не говорим за къщи за гости - месните не са чували за това. Единсвеното интересно, което видяхме и което едва ли в нашата част на България го има в Бенковски / поне мисля че беше там / видяхме голям пазар за добитък - говоря за крави, телета, няколко стада с овце , също имаше и коне. Такъв пазар аз не съм виждала от моето детство през комунизма, но тук явно традициите са още живи.
Никога не бяхме минавали през проход Маказа, а сега ни беше на пътя, така че стигнахме до неосъществения митнически пункт Маказа. Какво да ви кажа, освен че пътя е кошмарен - тесен, с много завои и изоставен отдавна. Тъй като вече започна да вали са насочихме на изток и първото по голямо село, май не съм точна  - първото село, в което се виждаше че има живот беше Токачка. 


 Мъглата ставаше все по гъста и нищо не се виждаше, а природата тук беше стахотно красива и почти непокътната от човека и цивилизацията. 
Селата, които показваше навигацията бяха отдавна забравени и изоставени - тук таме някоя полу съборена къща напомняше, че и там е кипял живот, табели на селата почти липсваха и ако не беше навигацията изобщо не знаеш къде си.




призрачни села 
 Освен Токачка, другите села през които минахме също имаха интересни имена - Лещарка, Гаговци, Кандилка, Сърнак - дали има много сърни?? И така стигнахме Крумовград - изобщо няма да говоря за него - едно голямо село с два хотела на кръст и високи цени за елементарни удобства. Решихме да продължим към Маджарово. Пътят ни отведе към Белополци, където завихме на ляво и отидохме отново в джунглата на изоставени родопски села - по карта трябва да сме минали през Ладало и Кожухарци, но в последното даже и къщи нямаше - само основи тук и там.
поглед на север към Поточница и Рабово
в дясно село Орешари - или каквото е останало
Бяхме вече на по - малка надморска височина и мъглите и дъжда останаха зад нас, пред нас река Арда и слънчевото време с красиви бели облачета

пътната настилка няма нужда от коментар

слънцето напече и ни показа други останки от село Орешари

север - Рабово и слънце
 в далечината е река Арда, след стената на язовир Студен кладенец
 Пресякохме Арда по железния мост, който е с едно платно, полюбувахме се на красивата природа и се зачудихме по кой път да стигнем до Маджарово - по асфалта през Долни главанак   или по черно през Бряговец. Мисленето не беше много, а и пътя се виеше покрай реката и можеше да попаднем на някое прекрасно закътано кътче по брега, където да пренощуваме и така избрахме втория вариант, върнахме се отново през моста и се насочихме към Котлари, Странджево и Бряговец - малки селца, почти безлюдни и много, много бедни. . . 
Хамбар кая - " антична скална гробница на десния бряг на река Буюк дере, ляв приток на Арда. В основата на скалата речната вода е издълбала малка пещера, над чийто вход личат силно повредени няколко трапецовинди ниши. По темето на скалата, която стъпаловидно се спуска на запад  са издълбани три гробници. "
в далечината на снимката върховете на местност Момина скала
Мъглите и дъжда от сутринта превърнаха следобеда в идеално небе за пейзажни снимки с много динамика и светлина. Този ден небето беше най-красиво от цялата ваканция, а сухото лято бе превърнало цвета на зелените дървета по склоновете на планината в есенни оранжево-червени шарки контрастиращи идеално с облачното небе.


 По този бряг намерих първите си находки от полускъпоценни камъни - и следващото ми по важност хоби след фотографията и офроуда . 
Снимки от първите ми находки са поместени в българските полускъпоценни камъни

облаците се променяха с всяка изминала секунда - запечатах  това
Денят приключи с природна гозба на брега на Арда
Край !

Почти в гръцко - Златоград - Аламовци - Родопска ваканция

Поредния ден от Родопската ни ваканция ни отведе на южната ни граница, в много известния като туристическа дестинация Златоград. Най-значимото, което не трябва да се пропуска е Етнографския ареален комплекс. " Многобройните му обекти разкриват природо-географските особености и богатата история на Златоград и селищата от общината. представлява музей на открито с историко -етнографска музейна експозиция, архитектурни паметници, действащи занаятчийски работилници, заведения за отдих, къщи за настаняване във възрожденски стил, съобразени с изискванията на съвременния туризъм." - това пише в картата, която остана в къщи на топло.






 И тъй, като беше доста рано и музея не беше отворен за печат решихме да се разходим из уличките на града. Изядохме по една супичка в едно заведение в стария град, където кухнята беше добра, но съжалявам имена не помня и тогава ни казаха, че точно днес е пазарния ден, а пазара се намира на около петнадесетина минути - минавам центъра и си там . А центъра е забележителен с тези " цветя " лампи, които не знам дали светят, но останали от комунизма навяват спомени за миналото.
 Друг спомен за населението на града са тези железа - е всъщност е мемориал за наводнението на града през ноември 1996г., когато водите на река Върбица причиняват природното бедствие, в което има и жертви. Днес се изграждаше ново корито на реката с дебели стени, с цел това бедствие повече да не се повтаря. 

тук правят така известното кафе на пясък
характерната архитектура от миналото
 Няма да разказвам повече за стария град - снимките сами говорят за красотата и величието на къщите от едно време.



 Една друга забележителност на града е църквата Успение на Пресвета Богородица, изградена през 1834г. върху останките на друг храм, разрушен през 1722г. от турците. Интересна е историята за изграждането и - денем българите строяли, а нощем фанатизираните османци разрушавали построеното, след известно време османците били удушени и хвърлени в близкия кладенец, а строежа бил спрян за няколко години, след което е издействано отново разрешително за строеж от Османската империя и е изградена тази сграда. 
След разходката ни в Златоград си харесах един язовир в близост и едно село, в което сигурно много рядко се срещат каквито и да е туристи.
Язовир Златоград е малък язовир, изграден през 1968г. за осигуряване на промишлено водоснабдяване на Горубсо и за питейни нужди на село Ерма река.
Въпреки, че достъпа е свободен, бариерата от миналото си стои, а също така и чичкото пазач.

част от преливника на язовира
 Нивото, поради сушата или други причини беше доста спаднало, но когато дойдат есенните дъждове гледката ще бъде друга.

стената и склона, от където са взети камъните

 След дълъг разговор с чичкото-пазач на язовира продължихме по криволичещия път към Аламовци - малко селце, на километър от бившия кльон и военна застава, които в миналото са спирали населението за незаконното преминаване към Гърция. Селото е разположено терасовидно на южен склон и асфалта свършва в центъра, където е и единствения магазин и кръчма в околността.


почивка пред затворения магазин
колко ли големи реално са били тези дървета
гледка от високо

ние дойдохме по дерето

из поляните над селото
местния транспорт през лятото
местния транспорт през зимата
В дъното на снимката по камъните леко се стичаше вода, след повече от три месечна суша, а какво ли ще бъде това дере ако вали три дни?

пътят е тесен и трябва да се кара внимателно
 И така денят беше към своя край, сега като пиша разказа си давам за пореден път сметка каква красива и уникална природа имаме и колко много неща може да се научат и да се видят в България, има населени места където живота се е запазил почти същия от пред години - там няма телефони, няма интернет, а може и ток да няма, но хората са щастливи, приятни, добри и винаги домът им е отворен за туристи като нас. . .
Малка фотосесия с една красива гъсеничка.


К Р А Й