" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

събота, 24 ноември 2012 г.

Смолянски езера и Снежанка - част четвърта на родопска ваканция

Четвъртия ден на нашата ваканция ни завари в покрайнините на село Гела. 
Вечерта бяхме в Широка лъка, взе да се свечерява и решихме, че Гела е близко и бихме могли да нощуваме там. Да ама объркахме пътя- е не точно казано защото има едни табели, които ти казват че пътя е затворен поради свлачище и не се минава от там, а пък то не се минавало за камиони, и заобиколихме през някакъв друг път - наполовина черен, минаваше през едни такива страшни затънтени борови гори, сякаш всеки момент от някъде ще се покаже някоя мечка, усещането се усилваше и от това, че вече взе да притъмнява и карахме на фарове. След около половин час изкачване във вековните борови гори стигнахме до няколко къщички - село Гела - беше толкова тъмно, че нямаше смисъл да си играя да снимам.
от края на селото започваше тази необятна гора
както и на всякъде и тук природата не е пощадена от безмилостното унищожаване на вековни дървета
С изгряването на слънцето вече бяхме на крак и слязохме надолу към селото да се разходим и да пие по едно кафе. Но какво да ви кажа бях доста разочарована от толкова много прехваленото село. Нито интересни къщички, които да снимаш, нищо. Единствено така хваления по реклами хотел и спа " Гела" - ужасно скъпо място, ама много скъпо, поне за средностатистическия българин, каквито сме ние. Решихме да пие кафе - добре, първо дойде един надут пуяк - келнер, а после и сметката която ни представи направо беше убийствена. Пет лева за две кафета ! ! ! Това си беше направо пладнешки обир, ама ние сме си виновни, бях чела, че е скъпо, ама пък чак толкова не предполагах. Поне да имаха основание за това добре - но този хотел и "спа" не предлагаше нищо кой знае какво - окосена зелена ливада, шезлонги да се излежаваш по цял ден и дървени къщички с тревясали покриви. Единствено природата е уникална, но можели само заради това да искаш такива пари- за мен безобразие!
обирниците от Гела
С не добро настроение слязохме вече по краткия път в Широка лъка. Обявено за архитектурен и фолклорен резерват селото е и част от Стоте национални туристически обекта, намира се на 1058м надморска височина. Тъй като нямах печат от там, въпреки че сме минавали много пъти, решихме да изчакаме да отвори информационния туристически център да ни сложат най накрая печат. 
из улиците на Широка лъка
стара къща, в дясно се вижда малка част от Музикалното училище
чешма, направена в памет на мъжа с гайдата - сигурно си има и име, но не успях да намеря информация
уникалната архитектура на къщите в Широка лъка

Отправихме се към връх Снежанка и едноименната кула. Последното ни посещение там беше преди пет-шест години, когато се качихме с лифта до горе, но сега след кратко лутане и питане два пъти намерихме и асфалта до върха. 
Връх Снежанка - 1926м надморска височина, най високия връх в района на курорт Пампорово
Кула Снежанка  с височина 156 метра 
Предишния път когато бяхме там лифта към Смолянските езера не работеше и много съжалих, че не успяхме да стигнем до тях и сега когато видяхме че работи нямаше какво друго да мислим повече - с бодра крачка към него. 
Това е старият лифт още от времето на комунизма, със същите дървени седалки, просто пребоядисан и лъснат. Е, не паднахме, нищо че е стар. Пътуването трае не повече от петнадесетина минути и слизаш на около 1500м надморска височина.
гледки от лифта
вековна борова или смърчова гора - чак толкова не познавам иглолистните дървета

Смолян е там долу
Малко информация за езерата - разположени са на север под Орфеевите скали и връх Снежанка в Родопите. Езерата са пръснати по цялата долина от Орфеевите скали до Смолян, в миналото са били 20, но днес са добре оформени само седем, а другите са се превърнали в блата. Първото езеро - Керяновия гьол, е разположено в края на Смолян, в долния си край то е преградено изкуствено и така то е с най-големите размери. След него следва Милушевия гьол и Силажа - покрай тях има много места удобни за къмпинг и риболов. На тези езера няма да се спираме, отиваме директно при най красивите - следващите три, които се намират и най високо. Еко пътеката за тях преминава през интересно оформен смърч - "Лирата на Орфей" и "Трона на Евридика" 

места за отдих по пътеката
Мътното езеро - то е най високо разположено и поне за мен най красиво, просто защото имаше вода в изобилие. Закътано между големите смърчове ми беше доста трудно да го снимам, просто защото няма място, а и силната слънчева светлина в комбинация с тъмните сенки от дърветата се получават изгорели места и недоекспонирани сенки.
Мътното езеро - най - дълбоко / 4 - 5 метра /, разположено на най голяма надморска височина 1500м
Следва Бистрото езеро - не знам колко е бистро, но за пресъхнало да.
Бистрото езеро - може би най-красивото от всички Смолянски езера беше почти пресъхнало. 
Малко от водата останала в Бистрото езеро - то е дълбоко не повече от метър и когато има достатъчно вода през кристално чистите му води  се вижда дъното 
В източната част на Бистрото езеро се оглеждат вековни смърчове, а в другия му край са пръснати като малки острови големи камъни - но днес те изглеждат просто като скали


очертания на Бистрото езеро и Орфеевите скали горе в дясно

След като обиколиш Бистрото езеро пътя те отвежда до Тревистото - то, за разлика от предишното имаше достатъчно вода. Доста голямо, особеното при него е че една трета от площа му е заета от дебел торфен слой, върху който расте буйна растителност.
Тревистото езеро
Торфения слой на Тревистото езеро

не прилича ли на следа оставена от  лодката на някой, имал желанието да стигне до торфения слой


защо ли са изсъхнали тези смърчове - естествен или изкуствен /с намесата на човека /  процес
Обиколката на езерата приключи и се насочихме обратно към лифта и кула Снежанка



за тези, които искат да повървят  това е пътеката към езерата - на слизане добре, на на връщане не ми се мисли. . . 

красивите смърчове





Срещу четири левчета на човек едно момченце те изкачва с асансьора до върха на кулата, а се разкриват ето тези невероятно красиви гледки към по голямата част на Родопите. 
Макар и слънцето да препичаше доста и обедните лъчи кофти изгаряха снимките, успях да получа това : 

когато бях малка щях да се утрепя по тази  писта - има едно желязо по средата и , което все още никой не е махнал , а е доста опасно ако се блъснеш в него . . . 
гледка към Стойките
Пампорово от високо
едно време съм се пускала но тази писта, но сега не бих могла
опит за HDR
Няколко хотела от курорта от птичи поглед





И така продължихме за Смолян , каньона на водопадите ще го оставим за друг път, тъй като в края на сухото лято вода липсваше на много места и нямаше да има смисъл да си губим цял ден в изчезнали водопади.
Кратка сверка в картата и се насочихме към Неделино и последния ден на фолклорния фестивал там. GPS -а каза, че след около 60км ще сме там, което беше напълно нормално за дневен преход, но едва по късно отбеляза, че трябва да минем Печински проход - много завои, изкачване до незнам каква си надморска височина и спускане на юг. Както бях казала в предишен разказ този път е единствената връзка между Смолян и населените места от южните Родопи. А на мен ми се стори най дългия .
поглед от върха на прохода на юг
Досега не бяхме ходили в Неделино. Разположен в южните Родопи в средата на септември температурата там достигна 30 градуса на сянка, а сутринта се събудихме на около 10 градуса. 
Направи ми впечатление, че всички къщи бяха поне на два етажа - големи, бели, поддържани добре. Макар, че в града няма много възможности за работа хората изглеждаха добре.
Да кажа малко и за фестивала - нали заради него отидохме там - провежда се в началото на септември, като в него участват международни оркестри, певци и ансамбли - най вече от Гърция, Македония, Румъния и не на последно място България.
тютюн - основния поминък на населението от този край
Денят беше към своя край

планински върхове на северозапад
К Р А Й