Честит имен ден и на Рай ското място - ден трети

Продължаваме със скитосването ни по южните склонове на Стара планина и по точно между Калофер и Карлово. Предишния ден достигнахме до хижа Рай, където нямаше обхват на телефона, но имаше Wifi за връзка с останалия свят. Нямаше баня, защото тръбите на банята били замръзнали, поне по думите на хижаря, в което нещо не ми се връзват нещата, но както и да е. 

И така след като слязохме в Калофер, след лек обяд в местното централно заведение си казахме чао с групата, отворихме картата и решихме да се насочим някъде на запад към Карлово. 

И ето я крайната ни точка - хижа Хубавец. Как стигнахме до там - ами пак с интернет. След като Тошко нещо порови в телефона си и изрови идеята да не нощуваме в хотел в Карлово, а в тази хижа. На мен косата ми настръхна автоматично, тъй като деня вече преваляше и светлата част на деня си заминаваше, а заедно с това и моето спокойствие. Изобщо не исках и да си помислям да вървя в тъмното някъде из гората и да не знам кога ще стигнем до тази хижа - подслон. Тази година постоянно ни се случва да замръкваме из горите, я край Котел, я край Веселиново, я из платото или да ходим на редовната си вечерна разходка от 6-7км до паметника по тъмно и сега напълно бях против да вървя из тъмната гора с мечки към тази незнайно къде намираща се хижа ! За което мрънках достатъчно преди да тръгнем. Всичко беше изчислено до последната минутка светлина - обадихме се в хижата и те ни казаха че 2-3 и ще стигнем, което по сметки излизаше точно по тъмно. Затова трябваше да се бърза особено много. Разтоварихме голяма част от багажа, аз даже си оставих раницата, за което пък съжалих още на първите десетина минути, защото е много неудобно да вървиш с фотоапарат, щеки в ръце, разни шишета с вода из джобовете, но нямаше време да се връщам, а в Тошковата раница сложихме всичко друго необходимо за една вечер. 

Снимки от този преход нямам, защото иначе щяхме да се забавим прекалено много. Ще пусна снимките от следващата сутрин, когато се връщахме на обратно към града. 

Единия вариант, по екстремния започва от ВЕЦ - а до парка на Карлово, по която пътека тръгнахме ние. Там изкачваш една относително голяма денивелация за много кратко време, за да стъпиш на основната пътека която е за хижата и високата планина нататък. 

Особеното е че се върви през цялото време до каменистото дере на Стара река. А тези камъни направо ни разказаха играта, по лошо от изкачването на стъпала даже. 

Това е част от пътеката, камъни и още камъни, добре че поне няма сняг, че тогава направо не ми се мисли каква пързалка ще е, нагоре - надолу.

Гадинките вече са събудени от пролетното слънце

А това са гледките, които се разкриват с всяка изминала крачка. Много е красиво, а ако сезона беше лято и всичко е зелено или пък есен с нейните разнообразни цветове просто ще ми трябва цял ден за да стигна до хижата, защото ще искам да снимам на всяка крачка.

В първите 30-50 минути пътеката катери надолу, нагоре след което става сравнително хоризонтална, което е знак че хижата наближава. Преминават се редица мостчета, на няколко места има беседки за пикник и три чешми по пътя. Но и да няма водата в реката е напълно годна за пиене, даже е по хубава, лично изпробвана от нас вечерта. Защото ни свърши водата насред нищото и единствения вариант бе да напълня от реката. 

Какво да кажа за бързото ни минаване вечерта, освен че наистина много скоростно сме го взели, от последната чешма, която е на около десетина минути от хижата се наложи да пусна челника да свети, защото с тези камъни не се виждаше нищо и много лесно можеш да се пребиеш някъде и точно когато си видях сянката, от лунната светлина видяхме и така жадуваната светлинка от прозореца на хижата и всичко завърши благополучно. 

Хижарката ни посрещна много добре, каза че даже почнала да се притеснява че ни няма, защото ние и се бяхме обадили че тръгваме за там от началото на пътеката. Хижата беше отоплена цялата, чиста, с много цветя, а бе с малко думи коренна разлика с Рай и то в мого положителна посока.

И най хубавото е че имаше топла баня с много вода. Идеално ! 

Е нямаше Wifi, нито пък обхват на телефоните, но даже е и по добре така, напълно далеч от света. 

Последва приятна вечеря с вкусна гъбена супа и разни наши неща, нали знаете че каквото си донесете това ще ядете из хижите и приятно уморени, но преизпълнени с емоции се насочихме към леглата. 

К Р А Й 

Честит имен ден и на Рай ското място - ден първи

И така февруари вече мина, но завърши с едно хубаво, ползотворно и много приятно приключение из Стара планина , или по точно хижа Рай, Карлово с хижа Хубавец и Габрово с Шипка. Но всичко по ред на номерата, е по реда им на изпълнение.

Петък сме, предпоследния ден на месец февруари 27, работа, работа и пак работа до края на работния ден и седмица и следват четири почивни дни, в които започва поредното наше приключение, този път със силно туристическа насоченост. Ще ходим на Райското пръскало, за първи път ! Толкова пъти съм искала да отидем през годините, но така и не е оставало достатъчно време да се насочим точно натам. Е и този ден дойде, сигурно не съм си го представяла през този зимен сезон, но няма лошо, защо трябва да е със сигурност през лятото, нека да е нещо различно все пак.

Раниците са готови, мойта е лекичка, но на Тошко удари 25 килограма и нещо, но той е як и ще носи като иска да черпи. В събота е Тодоров ден и по стечение на обстоятелствата съвпадна със замисъла ни за изкачването до хижа Рай. Главни виновници, за което са Росито, която ни покани на това приключение  и Спас, за това че го организира.

И така петък вечер е, последни приготовления и багажа е нареден из раници и сакове. 

1:30 е а алармата на телефона вече звъни и ни буди, трябва да се става вече имаме доста път. GPS а показа четири часа до Габрово и заради това е крайно време да започнем новия ден толкова рано. Тодоро ден е, честит имен ден Тоши да си ми жив и здрав, много да ме обичаш, защото и аз те обичам и нека желанията ти се сбъднат тази година.

След кафето и събуждането към два и половина сме вече в колата готови за път. Към Търговище ни заваля и първия дъжд, който на места се усилваше, а после отново спираше и така през целият път. Еми какво да се прави сигурно и към Рай ще ни вали нещо - я дъжд я сняг, ще видим. Преминахме през Велико Търново, хванахме за Габрово и има няма след половин час от тъмнината и мъглата, която се появи в последствие изникна и табела Габрово. И какво стана GPS - а ни излъга, пишеше че има още около час път до крайната точка, а пък ние пристигнахме. Еми после видяхме, че крайната точка била Паниците в Калофер, че затова ни е заблудила техниката, но нищо случват се такива грешки. 

Тъй като имаше още време някои дремнаха - имам в предвид мен, а Тошко както винаги се зарови в интернет. Между другото времето беше все още мъгливо, но поне нямаше дъжд.

По късно се събрахме всички, запознахме се с новите ни приятели от Габрово и четири коли потеглихме за Калофер в мъгливата утрин на Тодоров ден.

Част от края на групата, другите са някъде напред, а ние като най тежкотоварни и незапознати с местността сме си назад.

Пътеката за хижа Рай тръгва от местност Паниците до Калофер и навлиза в природен парк Централен Балкан, и по виещи се пътища и пътечки през поляни и гори достига до най високия водопад на Балканския полуостров - Райското пръскало.

След като достигнахме до табелата, информираща ни че пристъпваме в дебрите на дивия Централен балкан започнаха и красотите на планината да се разкриват пред нас.

Е удоволствието няма да е пълно, ако не се случат и дъждовни моменти нали? Заваля, дъжд естествено, защото все още бяхме в ниското. Някои се намокриха повече, други по малко, но добре че времето беше благосклонно и след не повече от двадесетина минути дъждът реши да отстъпи място на мрачното време с леки наченки на слънчеви проблясъци.

 

 Любимите ми кончета - много обичам да ги снимам

 По справки с гугъл това зад кончето трябва да е връх Равнец, Хайдута и връх Белчу

 Един заблуден турист с огромна и тежка раница, ама като искаше да носи, няма да го спирам я. То не беше три литра домашно кисело мляко, три литра каберне, литър и половина твърд алкохол - ракия де, врат, печен на фурна към два килограма и нещо, баклавички и те над килограм, хляб домашен с орехи и той към килограм и още куп неща. Нали е именник трябва да почерпи подобаващо и запомнящо се.

Равнината на юг се пробуждаше и мъглите се разсейваха, дъждовните облаци пъплеха натам.

 Красивите гледки продължаваха, вървяхме доста бавно и имаше време да документирам абсолютно всичко. Местност Параджика и гледките към върховете.

 Местност Каменливеца и поглед към планинските върхове, има изградена масичка с пейки, за отдих. Наистина си трябват, тъй като денивелацията си е доста, но ние вървяхме бавно както казах и за мен беше добре.

Леко подкрепление, защото още път ни чака, може би това е средата, а трудното те първа предстои. Навлизаме в Рогачевата гора.

 Чешма Мечата глава, казват че имало мечки, но за щастие ние се разминахме с това запознанство, пък и по добре.

Вечерта, някои от компанията твърдяха че са видели следи в снега, но ние не бяхме ги видели.

 Ей, от тука започва най трудното изкачване. Премини на първа предавка, така пише на скалата и наистина е вярно - следват едни серпентини през гората, вървиш, вървиш и после пак и пак и не свършва и пак. А за да ни е по интересно се появи и доста сняг по пътеката, който значително увеличи времето ни за изкачване и трудността на терена.

                      А водата, която тече е една такава бистра, истинска, от извора.

И се започна изкачването, един след друг, бавно, с подхлъзвания из снега, но вече е близко. Само трябва да изкатерим този огромен склон и сме на другата земя - снежаната.

Последни метри

Вече на билото и дългоочакваната панорама, толкова снимки съм изгледала на тази местност, но никога не съм си представяла че ще я посетя през зимата. Е случи се. Ноооо пръскалото нещо му я няма водата, сигурно хижаря му е спрял кранчето, за да не замръзне. Какъв късмет само, навсякъде по пътя течаха реки и води, а на пръскалото няма. Еми това значи само едно - пак ще се ходи насам, но този път и със статив, за да може де се документира най добре прелестта на водопада.

 От изток слънцето искаше да пробие гъстите облаци, а от запад идваха мъгла, сняг и сиви облаци.

За този ден снимковия материал приключи, но не и приключението и именния ден. 

След възстановяване на силите в легнало положение в хижата, се продължи с едни маси, едни мезета, винца и всичко както си му е реда. Който е присъствал ще си спомня, който не - ще си мечтае....

Ха наздраве !

К Р А Й