" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Най - доброто от 2016г.

Първа част

Здравейте приятели, любители на фотографията, любители на пътешествията и всички вие, които по някакъв начин попадате на моя блог, описващ нашите пътешествия из красивата ни Родина. 
Ето вече е към края си и тази календарна година, остават още четири дни и реших да я представя пред вас, мои читатели в снимки и мисли. Признавам, че през изминалите месеци почти не съм публикувала пътеписи тук, затова сега ще компенсирам с най интересното и запомнящо се за мен през 2016. 
Нека се върнем назад, почти преди година - очертаваха се няколко почивни дни и реших че няма начин да си стоим в къщи и да гледаме телевизор по цял ден, а така също и да се тъпчем с храна. Затова месец преди това започнах да търся хижа, която да ни приюти. Няколко пъти ударих на камък и всички из Стара планина бе заето, но най накрая открих една почти забравена хижа в Родопите - Млечино. И така сутринта рано на 31 декември, заедно с наше познато семейство отпрашихме на близо 400км от Шумен. 

Естествено, въпреки безбройните ни посещения на Каменните гъби, и при минус десет градуса отново решихме да ги почетем. Въпреки студа и силния студен вятър изобщо не ни попречиха да си направим една страхотна фотосесия там.




И Каменната сватба също остана в спомените ни. Вече наистина тотално намръзнахме и продължихме към кооперативния пазар на Кърджали. Любимо място, което посещаваме винаги, когато минем през града. 
Напазарихме това - онова, не че не си носехме, но май имаме навика винаги да се презапасяваме, а така също купихме и страхотен телешки дроб, който Тошко сготви малко по късно в хижата.


Между другото голям студ беше там, и точно си стоплихме стаите след ден и половина на духалки и взе че дойде време да си ходим, ама какво да се прави. Който иска да е на топло да си стои в къщи.


И като се започна с едни салати, мезета и всичко това по много до късно през нощта.
Честита новата ни 2016г.  
Сравнително рано сутринта вече бяхме на крак и решихме да изкачим един баир наблизо, преди закуска, за замръзване и снимки.


Тогава пиехме кафе с мляко, аз си го бях взела и за не повече от петнадесетина минути вече се бе превърнало в лед. 
Цял ден имахме на разположение за разходка в любимите ми Родопи и малко по късно запалихме колата и отидохме да търсим крепост Кривус, в близост до село Башево. Предишния път, преди доста години стигнахме само до под кривата круша с издирването на крепостта, заради това този път бяхме решени при всички случаи да я издирим. А това всъщност се оказа доста лесна задача, ако следваш правилната пътечка, а пътечки колкото искаш.






Много добре запазени крепостни стени, а гледката която се разкрива наоколо е зашеметяваща. 
Тази дупка, ако мога така да я нарека си е автентична, от миналото, намира се точно до входа на крепостта и дали всъщност не е баба на съвременните пощенски кутии? Голяма е точно, колкото да премине руло пергаментово писмо.


пак намери маркировка Ком - Емине







Повече от половината от къщите в Башево са в това състояние - минал, отдавна забравен живот. 

Залеза на слънцето в първия ден на новата година посрещнахме на това толкова снимано място - " Завоят " на язовир Кърджали, а след това отидохме и до възобновения мост, свързващ селата Дъждовница и Сухово.




Оползотворихме деня по най - добрия начин, въпреки че не остана време за Дяволския мост, но друг път - да имаме причина да се върнем отново там. По тъмно се прибрахме в хижата, измръзнали, но заредени с много положителни емоции.
На другия ден стегнахме багажа и тръгнахме - посока Белинташ, това бе сигурно, а къде щяхме да нощуваме все още не бяхме решили.
От ниската надморска височина, на която бяхме се качихме на около 1500м и видяхме и сняг, нали все пак си е зима. Даже и по скалите имаше, кой казва че на Белинташ снегът се топял, а пък дълбоките кладенци, бяха тотално замръзнали.




Много ми стана жално за това кученце, в този студ. Беше се сгушило в шумата до входа за светилището и беше и гладно миличкото. Дадохме му малко прясно мляко, защото само това имахме. Бяхме си го взели, за да си направим кафе горе на невероятната панорама, която се разкрива от скалата.






За пръв път посещаваме това място, но останахме очаровани - страхотна панорама на 360 градуса. Красота. Помотахме се сигурно поне час и повече, но тъй като времето напредваше, трябваше да тръгваме към Стара планина. 


Защото където и да ходим из страната Калофер като място за нощувка, се оказва най - подходящо за нас. А пък и винаги семейство Кареви ни посрещат като скъпи и желани гости, което стана и в този ден. Пристигнахме по тъмно, уморени от дългия път и леко замръзнали. Топлината, която ни посрещна там, бе страхотна и бързо ни даде нови сили за вечерта.
На другата сутрин времето ни изненада с силен снеговалеж, който трупаше сняг с всеки изминал час. 
Направихме си кратка разходка из центъра в новия сняг, взехме си довиждане и отново в колата към язовир Копринка и Потопената църква.






Обядвахме в едно добро заведение до стената на язовира, май се казваше Стената и с това нашата новогодишна ваканция бе към своя край.

Обичам да снимам такива дъждовници, по принцип са много бързи и рядко ми се получават снимки с тях, но този бе позамръзнал и имах възможността да го снимам във всякакви варианти. 

На 17.01.2016 в Шумен падна доста сняг, който ние почетохме подобаващо с разходка из Шуменското плато. А така също и пробвахме за първи път снегоходки. Снегът беше идеален за целта. Но много трудно се върви, май повече от сто метра не направих, преотстъпих ги на Тошко, който беше като снегорин из гората.




Последният уикенд на януари отново бе изпълнен с приключения. Вила Роси, в Тетевенския Балкан бе точката ни за нощувка, заедно с Боко, Коси и Жени. 
За мое съжаление най - високата част на Стара планина остана пред нас и само успях да и се наслаждавам от далеко.


Естествено, че обръкахме пътя, нали Боко ни води. 
Е поразходихме се до едно дере, но добре че не слязохме съвсем до дола, а наполовината хайде кръгом и наобратно. 

 Залезът обагри планината в розово, и не след дълго успешно финиширахме в топлата вила.

Ако някой има желание може и да поязди, ако отиде да разпусне там, а по желание на клиента е възможно и да ти сготвят страхотни и вкусни домашни гозби.

Дааа, дълги маси къси преходи. Май така ще ни се казва групата. Мястото е село Патрешко, 19.02.2016 петък вечер. Посъбрахме се Габровци, Шуменци, Тетевен и Хасково и спретнахме една домашна софра с айрян, а на следващия ден ни очакваше преход до х. Ехо.

Събота сутрин, рано потеглихме към планината. Времето не беше много с нас - посрещна ни с лек дъждец, който в по - високата част премина в сняг и мъгла.



Никакви гледки, сняг имаше тук там по малко и заради това минахме по лятната пътека, е там имаше малко позамръзнал на неподходящо място сняг, но водача Тошко направи хубави стъпки и нямаше никаква опасност от подхлъзване в дерето.
Значително бързо се качихме до хижата, почти без да сме мокри и там като се започнаха едни маси отново, че чак до късно през нощта.

А на другия ден, като се събудихме планината бе решила да ни компенсира, заради вчерашната мъгла и се представи в цялата си прелест на току що навалял бял пухкав сняг и уникална красота, на която можеш да бъдеш свидетел точно след такава зимна виелица, която се бе разиграла през нощта.



връх Вежен, огрян от първите слънчеви лъчи


връх Юмрука и Параклиса

 Неверотна красота - думите са излишни......




От снега в планината прескачаме в ранната пролет с цъфнал дрян във Върбишката планина, все още сме края на февруари.



 Нали казах, че обичам такива гадинки, ама този ми обърна гръб.

 И първото спане на палатка за новата година - поляната пред заведението на Бабой, Върбица.


 И така дойдоха дългоочакваните почивни дни за Трети март. Ха, сега се сетих, че за пръв път от няколко години не сме на Шипка. 
Мястото е Априлци и ще катерим планината от север до хижа Мандрата.


Времето е пролетно, даже и на горе в планината, но за кратко. 
След бурната нощ в столовата на хижата, сутринта ни завари с чисто нов и дълбок сняг.

Не мога да не спомена и голямата борба, която се разигра в събота, като пристигнахме на хижата със замръзналата вода, която би трябвало да течеше по кранчетата в хижата. Снимките ми липсват от там, но поне ще го опиша. Отиваме в хижата и няма никой. Де е хижаря Влади - бори се с тръбите в горичката да хижата, които са замръзнали тези дни. И хайде Тошко, после по някое време и Пешо се притекоха на помощ, голяма борба падна - да изкараш леда от петдесет метрова тръба и то няколко такива. Но нали са герои привечер, водата тръгна към тръбите в хижата и точно навреме, защото започна да вали и продължи до обяд на другия ден.

На сутринта, най смелите решихме въпреки снеговалежа все пак да излезем за кратка разходка и естествено бяхме възнаградени със слънчево време малко по късно и уникални зимни пейзажи.


Кадемлийското пръскало в цялата си зимна прелест


 Нашият дом за още две вечери.

На другия ден по голямата част от групата си замина, а ние Шуменци ги изпратихме и се отправихме на поход към Кадемлията. 
Въпреки голямото ми желание да се качим, времето бе малко и стигнахме само до подножието на Русоватец, но преживяването и гледките бяха незабравими.


Ботев, някъде зад нас



Посока х. Мазалат и Северна България


време за кафе със сняг

Голям Кадемлия

Леко изгорели от вчерашното силно слънце в комбинация със заслепяващия сняг Шуменската група поехме по обратния път към Априлци. Но ще направим малко отклонение от сто и повече метра положителна денивелация и ще изкачим и Марагидик за по направо.

Гледката към цялото Старопланинско било е впечатляваща - като започнем с Ботев, Жълтец, Купена, Амбарица, хижа Плевен. Красота!

Купена


 Тошко реши да си спамни детските години и как се правило снежен човек....


Слязохме от прегръдките на бялата зима при пролетта в Априлци. А малко по късно залезът отбеляза и края на това незабравимо приключение.

А това е Христовски водопад. Ние пътуваме към хижа Чумерна където ще празнуваме Тодоров ден - датата е 19.03.2016г.



 И нали все пак сме планинари, а пък асфалта е до хижата, решихме да изкачим поне един връх - Чумерна. Да не е само ядене и пиене.


Студ, студ, студ, но после до скарата с мезето и виното и всичко си дойде на мястото. И като се започна едно.........







 Яли, пили и се веселили.

Следващата седмица направихме двудневна разходка около Върбица и Котел. Наши приятели искаха да маркират нови варианти на Ком Емине в района, а ние се шляехме с тях. А тази крепостна стена би трябвало да е крепост Момин град. Почти само това е останало непокътнато. А гледката която се разкрива от края на скалата е доста добра.




когато забравиш да слагаш дърва, се случва това

 Калето е всъщност Кипиловското кале. Толкова дълго време ми беше мечта да го снимам и най - накрая се осъществи. Останките от тази крепост са удивителни. Крепостни стени, стаи, стъпала, олтар в средата на калето и много други неща.




В късния следобед отново стигнахме до Котел, където нощувахме, а преди това посетихме лешоядите и Юрушките скали в околността.




Пролетта дойде, гората се раззелени и ние решихме да си направим поредната разходка до Хан Крумския скален манастир


Да си припомним офроудските години, решихме да посетим едно от най - добрите състезания по офроуд, което се провежда всяка година в околността на Сливен. Речено - сторено,  поснимах, но тръпката отдавна се загуби и тези среди, въпреки много приятели, които имаме остават назад в миналото.



Да, обръща се. Едно време колко съм копняла и съжалявала че съм изтървала такъв момент, а сега пред мен и не ми е особено интересно. 


Ей това ни беше по интересно. Набелязахме си едно възвишение, и докато другите разтягаха маси за ядене и пиене ние си спретнахме една малка разходка в околността.





 Още малко снимки и чао офроуд, за тази година бе достатъчно.

Датата е 29.04.2016 началото на Великденските празници а ние сме с едни много добри хора из едни от най дивите места в Родопите. А това е водопада над село Безводно, което бе началната ни отправна точка в едни забравени от всички места във високите Източни Родопи, без обхват, без магазин за провизии. Единствено в прегръдките на уникалната Родопа планина.

Саръ кая





Няма да описвам това приключение, защото поне него успях да опиша в три части в блога :
първа , 
втора, 
трета,










С една дума - незабравимо. Последния ден естествено че отново бяхме на пазар в Кърджали, като преди това не пропуснах да снимам Сърцето на язовир Кърджали.

Между другото май вече е време да отбележа за удивителните наклонности на Тошко да бяга. От почти 130кг добре закръглен през януари 2011г. 

До атлета днес  - 8.05.2016г. - първото официално участие в състезание за бягане - Аладжа манастир.



 Еми добре се справи, при условие ча започна да бяга през февруари, тази година.

 Един уикенд на село Веселиново и пак драснахме към планината.


Края на месец май, а мястото е красивия плаж на Синеморец. Заедно с Христо, Тошко ще участва в маратон Каланджа. А аз се правя на личен фотограф.




 Делфинче, Българско, от Черно море. Бяха няколко но само това успях да хвана.



 И старт 




А, аз докато чаках се разходих из красивите плажове из околността. Между другото да вметна, че там из поляните имаше страхотна лимонова мащерка, от която си набрах за чайчета през зимата.




 Ето го и бегача ми, макар и много уморен все пак финишира. 

Тези трактори са ми любими. В близост до Калофер са и винаги си ги снимам, когато минаваме от там. А пък ние сме отново на състезание - Балкан рън. Това е доста по трудно състезание с голяма положителна денивелация. Всъщност бегачите започват от центъра на Калофер, през паниците, хижа Рай и Тарзановата пътека са качват на връх Ботев, където е и финала. 

Отново гостувахме на семейство Кареви и рано сутринта, аз заедно с приятели тръгнахме към хижа Рай, а Тошко и Руми към старта в центъра. 

Гледките, които се откриваха с увеличаване на надморската височина бяха разкошни.


И първата ми меча следа, която виждам, но не и последна за тази година. Точно на пътеката за хижата.

Райското пръскало

 И ето Руми е вече горе на хижата, а по късно се появи и Тошко. Май това му е единственото състезание с щеки.



Началото на юни, в планината времето е все още нестабилно и с почти постоянни следобедни бури и гръмотевици. И днес облаците не предвещаваха нещо по различно.


Към Равнец се виждаше как започва да вали, а при нас леко само прероси, може би просто довети от вятъра капки. 
Бяхме се разбрали да ги чакаме на хижата и те отново да слязат по обратния път, по който се бяха качили по рано, но толкова бегачи се върнаха, а нашите хора все ги няма. Решихме да почакаме до към четири и да хващаме пътя наобратно, и точно тръгнахме да си ходим, когато скифах една група далече, далече нагоре. След известно време различих червената тениска на Тошко. 

Браво, пет часа - от центъра на Калофер до Ботев си е изпитание за човешкото тяло. 
Малко си отдъхнаха и давай да слизаме надолу че бурята заплашително настъпваше след нас. може би едни петнадесет минути закъснение и щяхме да бъдем в центъра на светкавици, гръмотевици и порен дъжд, но ние изпреварихме всичко това, и даже бяхме сухи, а зад нас бе страшно.








 В равнината също се изливаха дъждове на места.

"Балкан рън" бе началото на едноседмичната ни ваканция в Стара планина. След като отново пренощувахме в Калофер бе време да вземем раниците и да се отправим към няколко дневно пътешествие в района. Паркирахме колата до водопад Скручум в Карлово и по каменистата пътечка поехме към хижа, не всъщност замисъла бе заслон Ботев. 
Забележете колко малко водичка има в това малко водопадче.

И така нагоре, нагоре по пътеката, през хижа Хулавец, после Балкански рози и след има няма четири часа от Карлово, достигнахме и до хижа Васил Левски. 



Решихме да починем и да хапнем малко, защото ни очакваше още поне три часа път. Речено и сторено. Отново започнаха да се сбират едни такива дъждовни облаци, но ние нали сме оптимисти, отново нарамихме раниците, казахме си чао с хижарите и газ нагоре из едни баири в гората над хижата. Голям наклон, взе ми се всичкия въздух. И точно излязохме от горския пояс и се откри гледка към величественото било и се чуха и първите гръмотевици, предвещаващи отново дъжд.

А щом чуя гръмотевици, направо косата ми се изправя и по най бързия начин отпрашвам до сигурно място. Решихме че, е невъзможно точно този ден да стигнем до заслона, защото точно от там стана черно и опасно. Помотахме се известно време из поляните, когато и първите капки дъжд започнаха да ни мокрят си облякохме якетата и за отрицателно време стигнахме до хижата. Естествено целият ми панталон и маратонки се намокриха, защото валеше из ведро и най накрая водата вървеше по пътеката, по която ние стъпвахме и правихме джвак-джвак из водата. Хижарите ни посрещнаха отново, даже ни запалиха и печка, на която да изсушим дрехите си. Хапнахме и рано бяхме в леглата. Забравих да спомена - в тази хижа няма никакви занимания - в смисъл няма телевизор, няма обхват на телефона и Wifi и гледки също няма. Като завързано куче си, което се чуди как да скъса синджира.

Когато се събудихме рано сутринта все още валеше дъжд, който към осем спря и тръгна да просветва. Отпочинали, закусили и с пресни сили отново решихме да атакуваме билото. И хайде същото упражнение от вчера - голямото нанагорнище в гората, докато ти провисне езика до земята и излязохме на поляните, от тук решихме да катерим към Кръстците и после през Купена да слезем до хижа Амбарица.


Желаех от все сърце тези бели мъгляви облачета да се разтворят и да остане едно красиво синьо небе, но уви отново стана точно обратното.

Катерим ние на горе, а то си е мноооого голям наклон, с постоянни почивки за въздух, наблюдавам облачетата, от към Ботев няма, но от към Купена станаха леко сиви, после повече сиви и после почти черни. Уф.
След около три часа катерене почти право нагоре за билото и почти стъпахме на него и се чу първата лека гръмотевица, а в момента в който ни духна и ледения северен вятър, който се усилваше, просто решихме че няма как да продължим, освен че щяхме да сме мокри, но и замръзнали за отрицателно време. Никакъв шанс за Амбарица. 
Ледените капки, които носеше вятъра на върха бяха като иглички, които се забиваха през клина в краката ми. Отново облякохме якетата, прибрах фотоапарата в раницата, защото приключих със снимките и газ обратно надолу, колкото се може по бързо.


Последната ми снимка от високото. 
И как бързо само заслизах надолу, щом чух поредната гръмотевица, Тошко остана далеч зад мен. Спомням си че за около час и половина отново бяхме на Васил Левски. Този път дъжда остана във високата част, а ние бяхме леко мокри от самата трева, по която вървяхме. 
Постояхме малко в хижата, в чудене какво да правим, но бързо решихме да продължаваме към Карлово и интернет, явно планината не иска да ни пуска.


Каква пълноводна река, а? А водопадчето?
Когато се откри гледка на юг разбрахме че дъждът е почти навсякъде и трябва да побързаме, докато не ни е завалял до колата.


Единствения вариант, който измислихме, уморени, леко мокри и гладни бе отново да отидем в Калофер и да нощуваме в любимата ни къща за гости.

На другия ден решихме да пробваме един нов за нас маршрут. От пътя за манастира, малко преди да достигнеш до него се хваща една пътека в ляво и през гората започваш да катериш, има си много добра пътечка, стига да я улучиш и достигаш до една кошара за животни, продължаваш отново посока нагоре и се достига до тази страхотна панорама към връх Ботев и Старопланинското било. Навсякъде имаше стада с кравички, а кучетата бяха две и бяха при кошарата. Леко се изплаших от тях, но те бяха възпитани и просто си пазеха свойто, а ние или поне аз го заобиколих малко по отдалеко.



Направихме си лека почивка за чай тук, защото отново се образуваха някакви облачности, които предвещаваха отново дъжд. Но незнайно как, започна да духа южен вятър и за половин час разкара тъмните облаци и ние решихме да продължим още малко нагоре до следващото връхче.




И от по следващото връхче се разкри тази невероятна панорама към хижа Рай, пръскалото, Ботев и на запад към Купена, а също и непристъпните урви на Южен Джендем. Страхотна красота. Всъщност, после когато се върнахме в Калофер стана ясно, че сме обходили източната част на масива Равнец. 




Исках да продължим още малко нагоре към другия връх, но нямаше време за връщане и трябваше да спрем и отново да слезем в топлото и при цивилизацията.

На другия ден решихме да прескочим Балкана и да атакуваме Купена от север. По точно да стигнем до хижа Амбарица. Една палма ни забави няколко часа, защото колата незнайно как реши да се качи върху туфата от изхвърлените на пътя корени и Тошко доста се озори, докато ги махне из под колата. Добре че всичко мина добре и на колата почти и нямаше нищо, че щеше да ни провали ваканцията. 

В късния следобед вече бяхме на изходна позиция за качване към Амбарица. И мога само да кажа, че пътека е много гадна - само нагоре, нагоре и много си катери през цялото време. Отделно бе топло и задушно из гората, малко объркахме, защото не гледахме GPS - а, а като отидохме на хижата няма никой. Ни в столовата, ни никъде. По едно време се появи някакъв момък, който щеше да ни е домакин за вечерта, защото хижарката била в града. 





Да, сутринта рано се появи и сърничка, която доста време паси трева, докато ме забележи и избяга. 
Закусихме и решихме, че днес времето е благосклонно и няма да вали и хванахме баира за Купена. Ама то много вървене бе, колко поляни минахме и все не достигаме до пътеката Ком - Емине за да тръгнем да катерим. 
Между другото то пък като няма опасност от дъжд, няма облаци и небето е едно такова плоско и снимките хич не се получават и заради това и не снимах много.



Ей там бяхме на онова дето е като пирамидка. Повисяхме там към час, може би и повече и се зачудихме какво да правим, от тук насетне, защото утре рано трябваше да бъдем в Рибарица, за да се качваме към хижа Вежен. 
Не ни трябваше много мислене, за да решим да се вземем раниците като слезем на Амбарица и да слизаме към колата. И без това на хижата нямаше бани, а в това топло време, и това катерене дето го направихме, идеята да стоя добре изпотена хич не ми се нравеше. Все пак едно душче, даже и със студена вода е много добър вариант. И така решено, като тръгнахме от Купена само надолу и все надолу, чак до колата. Намерихме си една къща за гости за през нощта с баня и топла вода и всичко стана идеално.
До Вежен стигнахме бързо, а прехода през гората не заслужава някакви снимки и затова и нямам. Вечерта празнувахме рожден ден с Габровската група, а на следващата сутрин решихме да се качим до връх Вежен. Всъщност повечето бяха до върха и слизане обратно, а ние с Тошко, Мариян и Гошо решихме да си се поразходим до х. Ехо и да слезем от там към Рибарица.


Да имаше лека мъгла, която правеше пейзажа още по прекрасен и жив.


на Вежен



На Ехо седнахме на по глътка бира с мезе, за да ни дойдат силите и давай пак надолу. 
Този път изпробвахме една друга бърза пътека, която използват предимно хижарите, защото била най кратка, но с голямо спущане първоначално, а след това се върви по каменист път в свежа зелена гора и най - важното на сянка.



Така до тук май мина половината 2016г, пък и снимките станаха много и ще спра. Ще се пише и втора част, няма как, защото интересните неща тепърва предстоят.

К Р А Й


Няма коментари:

Публикуване на коментар