" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

вторник, 31 декември 2013 г.

Стоте снимки на 2013 - през моя поглед

Нали в края на всяка година се прави равносметка как е преминала хайде и аз да се запиша с такъв калейдоскоп на събитията за нас през 2013г.
И така какво беше в края на 2012 - ами сняг, голям и дълбок сняг. Снежна виелица затрупа града на 20 декември и предизвика бедствено положение в града и района, който сняг се задържа доста дълго и през януари.
При нас съседния комин едвам се виждаше.
След новата година падна още една порция сняг и зимната приказка беше пълна, за разлика от тази година където в момента сняг просто липсва.


 В гората беше страшно красиво.

В края на януари се проведе и първото за сезона състезание по офроуд, при което отново не липсваше сняг.

Когато се прибирахме в едно село имаше един такъв паметник - как ли не се го откраднали и претопили незнам. . .
В ранната пролет решихме да се разходим до скоковете на Веселиново, при което успяхме да ги видим с доста вода, знайте че това е рядкост. Спомням си за една Коледа как само си загубихме времето, а вода нямаше и капка.

и изглед към Шумен малко преди да завали
Пролетта беше в разгара си и из поляните плъзнаха някакви такива...
И ние отбелязхме топлото време с разходка към Мадарските скали
 дъждът идваше в далечината и побързахме да си ходим, защото в тази черна пръст ще стане малко калничко, а сме с неподходящия автомобил

 Ей колко пъти сме се разхождали да скалите на Мадара , а за пръв път попадаме на тази Антична вила - така пише на табелката
 Пролетта беше в разгара си и решихме отново да се разходим из околностите на Шумен - малко жълти полета с рапица на фона на Стара планина да поснимам.

 По случайност се бяхме облякли в червено, но снимките се получиха прекрасно.


 От време на време си обичам да снимам Луната, все еднаква излиза ама пак ми харесва .
 През майските празници бях решила да се разходим към Родопите, и речено-сторено. Първата ни спирка бяха Глухите камъни - който не е ходил там да отиде няма да съжалява. Изгледа е от една от най високите скали съм Студен Кладенец.
 На другия ден бе Ведикден и трябваше да боядисаме малко яйца - сред природата се получиха много добре, е имаше и подръчни материали- някакви клонки и така...
 А това нещо беше паркирано в стопанския двор на съседното село при животните. 
Животно за плаване в язовира и разходка в непристъпните склонове на Родопите.
 Колко пъти сме минавали през това място и най накрая дойде времето да го посетим. Казват, че на компаса му ставало нещо там, но нашия май си работеше идеално.
 Светкавиците ни сварха по пътя към Харман Кая и нямаше как да не ги отразим
 След падналия дъжд зеленината беше още по зелена и жива, а това е и мястото Харман кая - според мен си струва да се разходи човек до там, има някакви интересни артефакти от миналото


 Нали ви казах, че е прекрасно зелено . . .

 За пръв път успявам да снимам такова животно, беше страхотно. Гледахме се в очите няколко секунди, в които сигурно се чудеше дали да бяга или не, но аз бях твърде настъпваща към нея и сърничката побягна, но успях да направя серия от снимки.
 На другия ден бях решила да намерим Вкаменената гора и да се разходим. Ако някой ви каже че е лесно и бързо не се връзвайте, въпреки че имахме точни координати се лутахме доста докато слезем в онова дере, дето се вижда в ляво на снимката.
 вкаменено
 хромел - доста голям при това
 Следваща точка в нашата обиколка бе Татул - честно да си кажа не ми хареса - достатъчно е да видиш три снимки в интернет на Татул и да няма смисъл да го посещаваш. Виж Харман Кая по ми хареса .

 Така връщаме се в Шумен и едно представяне на Стария град от съвсем различна гледна точка - каква крепост е било едно време

 и ние си имаме каменни гъби или сводове или каквото щете го наречете - намира се в близост до панорамата към Стария град, а има и следи от дупки из скалите.

 А това е ягодовото сладко, което сътворихме от домашните ягоди на мама
 пак любимата гледка към града през ранното лято
 а тези пеперуди така бяха налазили къпините, че нямаше начин да не направя една серия от снимки
 Следващото посетено от нас състезание по офроуд в Нова Черна започна с дъжд и продължи с много, много кал, комари и беше страхотно.


 Една събота посетихме изложение на бонзаи - имаше доста дръвчета, но само това така ми хареса да отбележа мероприятието, другите снимки през някой слънчев ден мога да ги направя в цялостна тема
 Отново към планината с най много костенурки


 резултата от разходката , вече полиран ахат с " водорасли" както казва Тошко
 Едно Новопазарско състезание с много висене в гората с надежда да дайде някой джип, добре че беше сянка, защото температурата дотигаше тридесет и . . .


 В опит да снимам млечния път. Е нещо се получи все пак
 Ха, а това е морето на Кара дере, има пълна тема назад в блога. 
Някакви интересни личности се мотаеха там - нямаше да казвам, ама все пак моите съседи и Тошко. Всеки който стъпи там и нещо май откача по малко . . .


 И гоямата маса за големи и малки компании специално за Шумен.
 Посетихме и друго различно от офроуда състезание - автокрос Калипетрово. Голяма пушилка беше


 Следва седмицата на Дрезден Бреслау , едно заслужаващо си посещението състезание от самото начало до края му. Тези са от Веселиновската част на състезанието.




 И дойде пясъчната ивица на Шкорпиловци. Защо ли толкова ми харесва как стоят джиповете на пясъка и морето в далечината?

 Не е залеза, няма как нали? Изгрева на Луната от нашето място на Кара Дере.

 Всякакви комуникации няма как, нищо че сме из пущинака на един от все още дивите плажове на България
 Е това вече е изгрева, как се надигнах толкова рано и аз не знам . . .



 Следва есенната ни ваканция из разни кътчета на България, е пак към Родопите.
Потопената църква бе първото място за снимки, е язовира беше доста празен и църквата е напълно суха.
 Калофер и Ботев с първия сняг за есента на 2013г., точно под снежната ивица под кулата е Райското пръскало, трябва да имаш фантазия, на оригиналния размер на снимката се вижда идеално
 Могилата при Старосел - следваща забележителност в разходката


 Изглед от Бекови скали, край Равногор към язовир Въча. Стархотна панорама, но бяхме в неподходящото за снимки време и леко намеквам че трябва да се посети отново някога
 Новосъздадения музей край Дорково - просто не отивайте няма смисъл. Мамута е добре направен, но почти нищо няма като останки от древността, очаквах съвсем друго
 Сладката и меда на Юндола - купихме си като всички останали, да отидеш до там и да не си вземеш нещо сладко е скънзотия
 В далечината върховете на Рила. По пътя за язовир Белмекен

 Ей къде закарахме чак жълтата кола, още малко за запрашим по пътя по поляната . . .
 Клептуза край Велинград
 А това е праз, полета с миришещия зеленчук, ето от тук идва при нас
 И любимия ми път Кричим - Девин с язовирите, които следват един след друг
 Посетихме и Девинската екопътека - вървяхме, вървяхме и се върнахме леко разочаровани
 Обсерватория Рожен - ако ходите там нека да е вечер, за да може реално да наблюдавате звездите


 Ваканцията завърши с разградското офроуд състезание
А след това и Русенското - без коментар за бдителността на полицаите в неделния денда не снимаш наблизо !!!
 И така падна снега и дойде времето за Шуменското състезание - е то както винаги си е перфектно
 Голям студ беше три дни
 Е и такива моменти имаше
 Е хайде наздраве !
Догодина по - добра !
Край !