Началото на октомври 2010г., язовир Кърджали, който ми е един от любимите, беше със значително намалено ниво, поради ремонт на стената му. Това е причината за направения от нас уикенд в района на язовира и фото лов.
Тъй като беше началото на есента - тя си показа лошите страни в Върбишкия проход с студено време, мъгла и скреж по още зелените храсти и дървета.
Времето и в кърджалийско не беше от най приятните, но точно буреносните облаци са интересни за пейзажни снимки. Малко преди Черноочене завихме за Комунига и опашката на язовир Кърджали.
Комунига в далечината и някаква махала, почти обезлюдена
Гледки към Родопските планинки и част от язовира
Домашен любимец номер едно в Родопите - малките родопски крави, срещат се на всевъзможни места
Стената на язовир Боровица, а в далечината е село Безводно - едно почти безлюдно село "на края на света"
И пътя за това почти изоставено село - все още го има, но кога ли и моста ще бъде разрушен от водите на реката ?
язовир Боровица преди залеза
мрачните облаци, освен дъжд започнаха да носят и първите снежинки за сезона - в далечината върховете на планината се виждаха неясно поради първия сняг
Старите родопски къщи са просто уникални - каменни плочи, каменни стени с дъх на минало
и първия сняг отблизо
последните лъчи на слънцето над язовир Боровица и края на този интересен ден
На другата сутрин станах рано, за да снимам язовира, но нямаше облаци, небето беше ясно синьо и безинтересно и се получи това:
Река Боровица или опашката на язовир Кърджали и село Ненково
въздушната връзка към селото
друг домашен любимец
Стария мост при село Ненково - все още отстоява на времето и годините
Край
