Планът бе да посетим античната куполна гробница край Поморие, но поради изключително топлото време просто отминахме кафявата табела, приканваща ни да посетим това забележително архитектурно богатство. Средата на юни, естествено е, сега когато пиша сме октомври и вече е студено и сега отново искам де сме тогава, да е топло, слънчево и свежо, но .... няма до след някой и друг месец. Така че да се стоплим със снимките. Карахме по крайбрежието без никаква идея къде ще нощуваме, минахме Бургас, Атия, Черноморец, навсякъде застроено до неузнаваемост, хотели, хотели и пак хотели просто ужас. След поредната група от хотели следваше Созопол. Отбихме се колкото да се поразходим, из старата част, но денят вече преваляше и решихме да останем, квартирата беше намерена бързо и с малко багаж се отправихме към централната част на стария град. Където колите са забранени и трябва да стигнеш пеша до където и да искаш.
След като си отпочинахме малко, гладът ни изкара отново навън, в търсене на спокойно местенце за вечеря. Когато настъпи тъмнината и ноща градът сякаш се промени, - хора напълниха улиците, чуваше се всякакъв говор, руски, английски, български, на всяка крачка някой нещо продаваше. Градът започна своя кипящ нощен живот.
Отпочинали, на другата сутрин се разходихме из пристанището.
И с нови сили се отправихме отново на път към неизвестното, някъде на юг.
Идеята ни беше да стигнем до Царево, пък после ще му мислим и отново на коня, но тези гледки ни оклониха от пътя за малка почивка край морето, малко след края на Созопол.
Продължавахме на юг по асфалта следващ извивките на бреговата ивица в търсене на подходящото място за бивак през идващата нощ. Миханме Приморско, Китен, Царево, Варвара, Ахтопол без да успеем да си изберем поне едно интересно местенце - навсякъде гъмжеше от народ и автомобили. И така стигнахме до Силистар - е бях чела за този плаж разни неща, но никой не ти казва какво е в действителност. Отбивка от пътя с малка табела Силистар, сочеше че трябва да завием на ляво и да навлезем в гората на природен парк Странджа, пътят беше черен, но добре поддържан, след някой и друг киломитър стигнахме до голям паркинг в гората и бариера с вход - 5 лв на автомобил за ден.
В дясно имаше и нещо като къмпинг с окосена ливада и място да си опънеш палатка, но такива нямаше, само няколко каравани се виждаха в дъното.
И така насочихме се към плажа, за да успеем да използваме последните слънчеви лъчи на залязващото слънце.
Има си табелки, душове, заведение на плажа и всичко необходимо за разглезените софиянци идващи тук.
Особено красив залив, сгушен между скалите на Странджа планина
Нощувахме там, а на следващата сутрин газ към любимата гора и планини. Решихме че, достатъчно време сме си загубили из южното черноморие и е добре да се насочим към следващите точки по маршрута ни , а именно село Кости. Речено - сторено, и от Сименорец GPS - а ни показа някакъв път към вътрешността, след кратък разговор с полицаите на гранична полиция стана ясно, че можем да се моткаме навсякъде из черните пътища на Странджа без проблем и без някой да ни обвини в нещо.
Пътят беше идеален, чакълен макадам, явно достатъчно често използван от граничните за обиколка из района. И нещеш ли някъде по средата гледаме насред пътя група от 7/8 човека, един мъж, жени и деца, бежанците от Сирия, за които толкова млого се говори в последно време. Аз се изплаших, а Тошко като съвестен гражданин се обади на 112, за да ги намерят и отведат. Е това в последствие се оказа, че не е било добра идея, на както и да е.
След срещата продължихме нататък, но тъй като вече беше обяд решихме да си починем и да направим нещо за хапване.
Майстор готвачът в стихията си, а аз обикалям да снимам това онова.
В резерват сме, почти цяла Странджа е резерват, и се ползва с особен статут.
След вкусния обяд отново на коня, съседна табела ни информираше че остават около 5 километра до село Кости, след като стигнахме се насочихме към клюкарницата на селото, а именно кръчмата, кафето, както искате си го наречете. След кратък разговор с местните разбрахме, че няколко бабки имат стаи за гости, след което много бързо намерихме и ние нашата бабка, бившата пощаджийка на селото баба Пена. Тя ни посрещна много добре, настани ни , след което ни насочи към някакъв водопад в близост до селото, и тъй като оставаше някой и друг час преди да се стъмни срешихме да го издирим. Вървите по черния път и след километър и нещо ще го видите, това бяха насоките, в резултат на което забихме тотално в гората над селото, вървяхме, вървяхме и нищо, решихме да се връщаме обратно, защото и реката, покрай която се движихме изчезна някъде назад по пътя. И така на връщане по някакъв начин го намерихме. Е водата е малко, лято сме все пак, но сме напълно доволни от разходката.
На връщане минахме покрай църквата св. св. Кирил и Методи
Слънцето вече залязваше и лъчите му по особен начин осветяваха отсрещния хълм, южно от селото.
Бабчето имаше невероятно красива градина с най различни цветя и дървета, някои от тях запаметих и аз.
Денят приключи със салата и вечеря под отрито небе в сърцето на Странджа.
