Орлово гнездо, Буйново, Кожари, Беденски минерални бани - трета част на родопската ни разходка

Третия ден от ваканцията ни започна отново с ритмите на българската народна музика - участниците започнаха отново своето надсвирване, а ние решихме че достатъчно сме се задържали на едно място и е крайно време да отпътуваме. Първа точка от маршрута за днес беше Орлово гнездо - лек офроуд и изкачване до връх Свети Илия и панорамната площадка разположена на високите скали над Буйновското джрело бе пред очите ни. От пътеписите на някакъв фотограф бях чела, че това е най неподходящото място за снимки, от където и да се завъртиш светлината е все неподходяща. Ей човека наистина бе казал истината - толкова сгрешено местоположение на панорама е трудно да бъде постигнато. По което и време да се изкачиш слънцето ти свети все срещу теб - и каква снимка би направил ?? - никаква !! 

Ще приложа няколко пейзажа, но да не пропусна, че наистина ми бе трудно да изкарам нещо що годе добро по отношение на светлината и цветовете в следващите няколко кадъра.

поглед на запад, леко в ляво е село Чала

поглед на север, и то не от площадката, а от самия връх

пак запад, от върха

склоновете точно срещу площадката

северозападен поглед от върха

а, е това е от площадката - да снимаш надолу е единствения интересен вариант

юг - и село Ягодина

пак надолу

навалицата от пишман туристи

Нямаше смисъл да си губим повече времето там и се отправихме към село Буйново и границата ни с Гърция. Но тъй като пътя от Ягодина до свързването му с основния по Буйновското ждрело беше такъв спряхме да го запаметим.

горе в далечината е Орловото гнездо

пътя по Буйновското ждрело

тези борове накацали по скалите могат да се видят единствено тук / поне аз не съм виждала на друго място в България /

Вместо да свърнем към Девин решихме да отидем до Буйново - там не бяхме миткосвали, а след като стигнахме видяхме по карта, че има още едно селце и следва границата и веднага решението беше взето - стига се до края на пътя, пък и по нататък, до гръцко.

След Буйново релефа се измени значително - скалистите хребети с кацнали борове дадоха място на тучни вече леко изсъхнали ливади и големи, високи борове. А кравичките спокойно пасяха необезпокоявани от никого.

село Кожари

Стигнахме село Кожари и асфалта свърши някъде около централната му част, продължихме нататък по вече черния прашасал път, а селяните с любопитство ни гледаха. Кратка справка с GPS -а ни каза, че след няколко километра ще достигнем граничните пирамиди. 

Решихме да повървим и ето какви интересни нещица срещнахме по пътя 

млади праханки

един от граничните камъни - номер не знам кой си 

детелини и ягоди

есенни минзухари, вече завладели поляните

живописното дере

Спомени от миналото - вратите на граничния кльон - още можеш да видиш бодливата тел, опасвала района

това е едно от местата, които едно време са били забранени за преминаване

как харесвам да снимам коне

страхотен модел

Беше вече следобед и крайно време да потеглим наобратно, но тъй като това барбекю беше на самия път ни привлече да разгледаме по обстойно. Ей какви неща имат хората, и си ги пазят, даже и вратичка има - не да се заключва, разбира се, може би заради дивите животни. Голямо барбекю, столова с камина, беседка, даже сигурно и ключа от бунгало можеше да вземем ако бяхме разпитали в селото. 

Ако това нещо беше в Шумен - не съм сигурна дали щеше да остане по дълго от един месец цяло - но тук хората са други, имаше една поговорка - " планината ражда хора, равнината тикви  . . . "

Следват Беденски минерални бани - на картата този минерален извор го има, и в действителност го има, но всичко се руши. Някога тук е кипял живот, хората са идвали да лекуват заболявания на опорно - двигателния апарат и нервната система - така пише в големите книги - интернет. Днес всичко е запустяло, но хора идват и днес, макар че банята не работи - можеш да влезеш и да разгледаш - никой няма да те спре - спомен от комунизма - рушащ се. Но хората не са забравили лековитата минерална вода  - след нас дойдоха две компании една след друга - постоянно идват хора, а други си отиват.

Водата е с постоянна температура от 40 градуса, тече от една тръба изведена към реката, добри хора са направили вана, в която можеш да се топнеш колкото ти душа иска . . . 

пара, от топлата минерална вода

С това денят приключи