Кричим, Въча, Цанков камък и фолклорен фестивал в Ягодина - част втора на ваканцията ни

И така нощувахме в село Чурен, в сърцето на Родопите, прибрахме багажа и хайде на коня. Направих няколко снимки на каменните къщички от селото и се отправихме по обратния път към Кричим.

Отново опит да снимам интересното скално дере от предишния ден, тъй като тогава светлината беше неподходяща, а днес имаше нещо като мъгла или мараня и по същия начин не успях да направя красива снимка на разкриващата се панорама на запад.

Преминахме бързо през град Кричим и започнахме плавното изкачване към Девин. Гледките, които се разкриваха след всеки нов завой бяха все по-красиви и по-интересни, само маранята си остана в близката далечина и какъвто и начин да използвах за обработка на снимките не успях да постигна желаното. 

поглед от стената на Кричим

и в обратна посока

интересни скални форми

Единия язовир мина следва другия - Въча. Характерното и отличаващото го от другите язовири са тези плаващи къщички в едната му част. Винаги страшно са ме привличали да ги снимам, а днес даже случихме на скоростен катер и джет, които нарисуваха интересни водни форми по водата.

А тази ми е любимата къщичка - това керемидено червено и тази зеленина се откроява много добре на синия фон на водата

Следват предполагам пъстървови сатки, предишния път когато минавахме по този път такива неща нямаше, но цивилизацията напредва.

Винаги съм искала да се разходя по тази пясъчна ивица на опашката на Въча, но все времето е малко, сигурно следващия път. . .

Вече се движим по новоизградения път към Девин, стария е под водата на Цанков камък. 

строителни решения

Цанков камък - един трудно достъпен язовир

без тази горска машина из тези трудно достъпни планински местности е немислимо - даже си има и номер

Още една панорама към язовира - на левия баир в далечината е Равногор

Със снимките по тези язовири, времето много избърза и не ни остана време да се разходим по Девинската екопътека, тъй като бързахме да не изпуснем официалното откриване на фолклорния фестивал в Ягодина. 

За пръв път присъстваме на такова нещо - от десет сутринта различни оркестри свирят без прекъсване на импровизираната сцена, музиката не спира дори и за пет минути. Страхотно е чувството, което те обзема да си там на върха на планината, българската родопска музика да звучи в ушите ти и просто да се наслаждаваш на момента. 

Ако някой не е посещавал този събор, няма да сгреши ако следващия септември се насочи към местността Нивището над село Ягодина.

над Нивището боровете бяха превзели територията - имах чувството, че всеки момент ще изкочи някоя меца

отсрещния боров склон

Както на всеки събор и тук присъстваха неотменно търговците, кои продаваха ножове, кои дрънкулки, други понички, кюфтаци и бира. Каквото ти душата иска. . . 

Превозните средства, с които бяха дошли хората бяха най разнообразни, но както казва Тошко незменния голф е навсякъде 

Слънцето се скри зад върховете на планината, но музиката и танците не престанаха до късно през ноща, имаше и заря, която тотално изплаши всички мечки в радиус от няколко километра, а след това организаторите се бяха погрижили и за музикалните предпочитания на младежите и празника продължи с дискотека под открито небе. 

Край на втора част