Игра с дъжда - една разходка из Мадарското плато

Дъжд, мъгли и неподходящо за разходка и снимки време, така мога да опиша повечето от неделните дни през тази година. Студено, мокро и кално. Колкото и желание да имаш да отидеш някъде тези причини са достатъчни, за да остана отново и през свободния ден пред компютъра в къщи или пред телевизора.

Днес започна с слънце, но към обяд вече по хоризонта се образуваха големи черни облаци, предвещаващи буря.

14 : 00ч - облаците започнаха да изсипват обилно количество дъжд върху по голямата част на града. Валеше толкова силно, че даже и за една минута на открито и би прогизнал до кости. Буреносните облаци бяха надвиснали над града, а в далечината Мадарското плато бе напечено от слънчеви лъчи. И така с риск да се измокрим до кости или да стоим само в колата и да наблюдаваме изливащия се порой се отправихме към село Мадара и последващото Кюлевча.

В момента, в който излязохме от града нямаше и помен от дъжд. Всичко остана зад гърба ни и гледката към извиващата се буря над града беше впечетляваща. Виждаш кък дъжда се изсипва от черните облаци, и само трябва някой да снима неверотната картина, който предлага природната стихия.

пролет и дъжд

Обичам точно такова време - неверотно красиви облаци, променящи се с всяка минута, природни стихии, които запечатваш в уникални снимки.

 Неверотно е нали? При нас печеше слънце, а пред погледа ни се разкриваше картината на вилниеща буря. Игра с дъжда - дали ще дойде и при нас или ще си замине, по късно щяхме да разберем.

 Пролетта е в разгара си и навсякъде из полянките се срещаха различни пролетни цветенца - къде сини, къде жълти. .

мускари

След Кюлевча в ляво има чакълест път , преминаващ през ниска горичка от габър, след което следват нивите на платото и пътя вече черен и прашен. Окрива се гледка на изток. От там положението с облаците също не беше добре - тъмно синьо-сиви облаци се движеха към нас, предвещаващи още и още дъжд. Но все още печеще слънце.

Преминахме през нивите и достигнахме края на платото и малка борова горичка.  Вятъра преминаващ през клоните на дърветата виеше заплащително.

 Нямахме много време, в предвид идващата отвсякъде буря и дъжд и се отправихме бързо към края на скалите с неверотна панорама към Шумен и стара планина в далечината. Полянките бяха отрупани с малки диви ириси и много синкави мускари.

Красота. . .

оператора в дейсвие

 Гледките от върха спират дъха.

Скали, буря и препичащо слънце. Липсваше само някоя дъга. Неверотни картини се откриваха накъдето и да погледнеш. Свежо зелено, слънчеви лъчи и бурености облаци.

Дъждът все още беше далеко от нас и ни оставяше свободно време за снимки

проход надолу - но по добре си стойте горе

 Ириси, ириси и пак ириси - предимно жълти, само тук таме лилавки , неверотно красиви и нежни.

Този път бяхме с леката кола, пътят беше доста лош, но успяхме да се доберем до тук. Значи заслужава и красива фотография.

На връщане от платото дъжда продължаваше да се излива над Старопланинското било, нямаше да ни настигне - както винаги става Балкана го привличаше.

Въпреки, че живеем в Шумен, досега едно място беше останало незабелязано от нас, а е интересно. видяхме го от горе - някакви останки от зидове в покрайнините на село Мадара.

Малка табелка - "Антична вила" сложена в началото за отбивката към древните стени изобщо не може да е предпоставка за това, което видяхме там.

Много добре запазени стени на антични постройки и цял каменен басейн . Въпреки, че е почти под носа ни никога не бях знаела за тази история, запазена както научих в последствие от интернет от I - IVв до наши дни.

Невероятно, нали ? Цях каменен град, изкопан от земята, сигурно още през комунизма и вече оставен на произвола. Оградата почти липсва, няма описание какво е, и почти никакви насочващи табели. Може би единсвено, че е в пределите на селото все още спира иманярите да разкопаят всичко, и да го разрушат както става навсякъде из стараната.

Няма кой да се заинтересува, че имаме едно богатство от историческа гледна точка, което е почти занемарено и причината тези стени да са все още здрави не се дължи на нас, а на незнайните строители в миналото, изграждали градовете си така, че ние да ги виждаме и днес.

И едно видео - да се почуства пролетта

К р а й

Маджарово - българското кътче от Рая

Първото ми посещение в тази част на България бе през 2009г.,  тогава бях запленена от красотата на това място, на скалите, лешоядите в небето и красивите извивки на река Арда, прокопали си път в тези на пръв поглед непристъпни скали. Почти не можеш да видиш хора, а само обезлюдени махали и изоставени каменни къщички, а през лятото силното слънце изпепелява голяма част от растителността, а големите дървета пожълтяват есенно преди да е дошъл сезона. Само лешоядите са единствения спътник на този който реши да навлезе в този изоставен свят. Самият град Маджарово е спомен за един отминал период от историята ни, когато там е кипял живот. Някога голям миньорски град, днес град със " затихващи " функции, или просто си умира. Но това е така в доста части на Родопите. Красиво и диво - това си спомням от този преход.

Днес, три години по - късно съм запленена все повече от красотата на това кътче, от пейзажите, които предлага, от уникалните камъни, които са навсякъде в краката ти, стига да погледнеш надолу. Но тогава сигурно няма да видиш скалите, животните, останките от древните храмове на траките и всичко, което е там.

Местностите там са много - Момина скала, Черната скала, Кован кая, Патронка, малко по далеч Глухите камъни и местност Хисаря...

Преди милиони години точно тук природата е решила да изригне вулкан. Бликнал е от недрата на съществувало тук море. И със събуждането си е сътворил красиви околни скали, криещи огромно богатство от разнообразие на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Ахати, аметисти, ясписи, корали, оникс, кварц - в различни комбинации и пропорции са влезли помежду си. И са останали до ден днешен тук. В околностите на Маджарово.

Красиви камъчета можеш да срещнеш навсякъде, трябва само да се огледаш...

И така разходката ни започна от едни красиви скали по южните брегове на река Арда, които по късно разбрах, че се наричат Момина скала. Бях гледала и чела, че тук е находището на най - разнообразни полускъпоценни камъни и решихме да видим какво ще намерим ние. Е тогава не знаех какво да търсим, но имаше това - онова, днес вече имам малко по голям опит в откривателството и разпознаването.

даже и на снимката мога да видя няколко ясписи

Реката липсва, но така е през късното лято.

 Уникални красоти, почти недокоснати от човешка ръка - само тишина и спокойствие, нарушавани от крясъка на реещ се в небето лешояд.

 Едно важно място в подножието на Момина скала - ако скалите говореха щяха да разкажат много за това. Защо са наводнени входовете на галариите в близост или за живота и работата, които са кипяли в близкото минало или доста по далечното. Там някъде, когато траки са населявали земите тук.

 Ето за тези камъчета говорех малко по рано. Късмета на начинаещия или нещо друго . . .

Спомен от изригналия някога вулкан, и следите от него

 Някога оживени от минаващи коли, днес пътищата в района са в окаяно състояние, занемарени и постепенно природата си ги взема обратно

Една уникална природа , едно неповторимо красиво място.