Почти в гръцко - Златоград - Аламовци - Родопска ваканция

Поредния ден от Родопската ни ваканция ни отведе на южната ни граница, в много известния като туристическа дестинация Златоград. Най-значимото, което не трябва да се пропуска е Етнографския ареален комплекс. " Многобройните му обекти разкриват природо-географските особености и богатата история на Златоград и селищата от общината. представлява музей на открито с историко -етнографска музейна експозиция, архитектурни паметници, действащи занаятчийски работилници, заведения за отдих, къщи за настаняване във възрожденски стил, съобразени с изискванията на съвременния туризъм." - това пише в картата, която остана в къщи на топло.

 И тъй, като беше доста рано и музея не беше отворен за печат решихме да се разходим из уличките на града. Изядохме по една супичка в едно заведение в стария град, където кухнята беше добра, но съжалявам имена не помня и тогава ни казаха, че точно днес е пазарния ден, а пазара се намира на около петнадесетина минути - минавам центъра и си там . А центъра е забележителен с тези " цветя " лампи, които не знам дали светят, но останали от комунизма навяват спомени за миналото.

 Друг спомен за населението на града са тези железа - е всъщност е мемориал за наводнението на града през ноември 1996г., когато водите на река Върбица причиняват природното бедствие, в което има и жертви. Днес се изграждаше ново корито на реката с дебели стени, с цел това бедствие повече да не се повтаря. 

тук правят така известното кафе на пясък

характерната архитектура от миналото

 Няма да разказвам повече за стария град - снимките сами говорят за красотата и величието на къщите от едно време.

 Една друга забележителност на града е църквата Успение на Пресвета Богородица, изградена през 1834г. върху останките на друг храм, разрушен през 1722г. от турците. Интересна е историята за изграждането и - денем българите строяли, а нощем фанатизираните османци разрушавали построеното, след известно време османците били удушени и хвърлени в близкия кладенец, а строежа бил спрян за няколко години, след което е издействано отново разрешително за строеж от Османската империя и е изградена тази сграда. 

След разходката ни в Златоград си харесах един язовир в близост и едно село, в което сигурно много рядко се срещат каквито и да е туристи.

Язовир Златоград е малък язовир, изграден през 1968г. за осигуряване на промишлено водоснабдяване на Горубсо и за питейни нужди на село Ерма река.

Въпреки, че достъпа е свободен, бариерата от миналото си стои, а също така и чичкото пазач.

част от преливника на язовира

 Нивото, поради сушата или други причини беше доста спаднало, но когато дойдат есенните дъждове гледката ще бъде друга.

стената и склона, от където са взети камъните

 След дълъг разговор с чичкото-пазач на язовира продължихме по криволичещия път към Аламовци - малко селце, на километър от бившия кльон и военна застава, които в миналото са спирали населението за незаконното преминаване към Гърция. Селото е разположено терасовидно на южен склон и асфалта свършва в центъра, където е и единствения магазин и кръчма в околността.

почивка пред затворения магазин

колко ли големи реално са били тези дървета

гледка от високо

ние дойдохме по дерето

из поляните над селото

местния транспорт през лятото

местния транспорт през зимата

В дъното на снимката по камъните леко се стичаше вода, след повече от три месечна суша, а какво ли ще бъде това дере ако вали три дни?

пътят е тесен и трябва да се кара внимателно

 И така денят беше към своя край, сега като пиша разказа си давам за пореден път сметка каква красива и уникална природа имаме и колко много неща може да се научат и да се видят в България, има населени места където живота се е запазил почти същия от пред години - там няма телефони, няма интернет, а може и ток да няма, но хората са щастливи, приятни, добри и винаги домът им е отворен за туристи като нас. . .

Малка фотосесия с една красива гъсеничка.

К Р А Й