" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

неделя, 16 декември 2012 г.

Югоизточни Родопи в мъгли и облаци - част поредна от Родопска ваканция

След прекрасния ден в Златоград и запознаване отблизо с населението на село Аламовци и природата там беше време да се отправим към източните и южни части на ниските Родопи. Плана беше да стигнем към Крумовград или Момчилград и там да нощуваме. 
Новият ден ни посрещна с слънце, което в последсвие нещо поизчезна от небето и бе заменено от дъждовни облаци и мъгла. От село Аламовци потеглихме към Златоград и по поречието на река Върбица пътят ни отведе към Добромирци. И тъй като тази част от Родопите не ми беше в списъка за посещения голяма част от интересните природни красоти на този край си останаха за посещение и фотография за някой друг път. А и картата, която си бях купича за източни Родопи така и си остана да лежи на бюрото в къщи. Така пропуснахме Тракийските гробници и светилища до село Бенковски, скалната гъба до Добромирци, вековния зимен дъб в Медевци и други подобни интересни неща. Както казах слънцето се скри и дойдоха красиви облаци, които направиха пейзажите, които обожавам да снимам значително по-интересни.
пресъхналото дере на река Върбица
сферични белези по скалата - когато правих снимката даже не ги видях. . .
 И така профучахме през Медевци, Фотиново, поне връх Вейката успях да видя на GPS - а , но този дъжд, който предвещаваха мъглите и облаците ни отказа да стигнем до там и резерват Гюмюрджински снежник и най - високия връх на югоизточни Родопи - Вейката, заедно с последното село в този район - Горно къпиново останаха за някой друг път. Само едно мога да ви кажа за района - тук хотели няма, няма и работещи хижи, да не говорим за къщи за гости - месните не са чували за това. Единсвеното интересно, което видяхме и което едва ли в нашата част на България го има в Бенковски / поне мисля че беше там / видяхме голям пазар за добитък - говоря за крави, телета, няколко стада с овце , също имаше и коне. Такъв пазар аз не съм виждала от моето детство през комунизма, но тук явно традициите са още живи.
Никога не бяхме минавали през проход Маказа, а сега ни беше на пътя, така че стигнахме до неосъществения митнически пункт Маказа. Какво да ви кажа, освен че пътя е кошмарен - тесен, с много завои и изоставен отдавна. Тъй като вече започна да вали са насочихме на изток и първото по голямо село, май не съм точна  - първото село, в което се виждаше че има живот беше Токачка. 


 Мъглата ставаше все по гъста и нищо не се виждаше, а природата тук беше стахотно красива и почти непокътната от човека и цивилизацията. 
Селата, които показваше навигацията бяха отдавна забравени и изоставени - тук таме някоя полу съборена къща напомняше, че и там е кипял живот, табели на селата почти липсваха и ако не беше навигацията изобщо не знаеш къде си.




призрачни села 
 Освен Токачка, другите села през които минахме също имаха интересни имена - Лещарка, Гаговци, Кандилка, Сърнак - дали има много сърни?? И така стигнахме Крумовград - изобщо няма да говоря за него - едно голямо село с два хотела на кръст и високи цени за елементарни удобства. Решихме да продължим към Маджарово. Пътят ни отведе към Белополци, където завихме на ляво и отидохме отново в джунглата на изоставени родопски села - по карта трябва да сме минали през Ладало и Кожухарци, но в последното даже и къщи нямаше - само основи тук и там.
поглед на север към Поточница и Рабово
в дясно село Орешари - или каквото е останало
Бяхме вече на по - малка надморска височина и мъглите и дъжда останаха зад нас, пред нас река Арда и слънчевото време с красиви бели облачета

пътната настилка няма нужда от коментар

слънцето напече и ни показа други останки от село Орешари

север - Рабово и слънце
 в далечината е река Арда, след стената на язовир Студен кладенец
 Пресякохме Арда по железния мост, който е с едно платно, полюбувахме се на красивата природа и се зачудихме по кой път да стигнем до Маджарово - по асфалта през Долни главанак   или по черно през Бряговец. Мисленето не беше много, а и пътя се виеше покрай реката и можеше да попаднем на някое прекрасно закътано кътче по брега, където да пренощуваме и така избрахме втория вариант, върнахме се отново през моста и се насочихме към Котлари, Странджево и Бряговец - малки селца, почти безлюдни и много, много бедни. . . 
Хамбар кая - " антична скална гробница на десния бряг на река Буюк дере, ляв приток на Арда. В основата на скалата речната вода е издълбала малка пещера, над чийто вход личат силно повредени няколко трапецовинди ниши. По темето на скалата, която стъпаловидно се спуска на запад  са издълбани три гробници. "
в далечината на снимката върховете на местност Момина скала
Мъглите и дъжда от сутринта превърнаха следобеда в идеално небе за пейзажни снимки с много динамика и светлина. Този ден небето беше най-красиво от цялата ваканция, а сухото лято бе превърнало цвета на зелените дървета по склоновете на планината в есенни оранжево-червени шарки контрастиращи идеално с облачното небе.


 По този бряг намерих първите си находки от полускъпоценни камъни - и следващото ми по важност хоби след фотографията и офроуда . 
Снимки от първите ми находки са поместени в българските полускъпоценни камъни

облаците се променяха с всяка изминала секунда - запечатах  това
Денят приключи с природна гозба на брега на Арда
Край !

Няма коментари:

Публикуване на коментар