Най - доброто от 2016г.

Втора част

Тази година отново ни се отдаде възможност да посетим нос Емине. Причината бе второто преминаваме на Ком - Емине на нашите много добри приятели Албена и Ангел. Посрещнахме ги в Козичино предишната вечер, като преспахме в туристическата спалня и отпразнувахме рожденния ден на Тошко, а на следващия ден ги изчакахме за финиширането им на фара.

Радостни и доволни са всички. И забележете какъв камък си носи Ангел от Ком. Но май никой не му повярва. 

Датата е 20.07.2016г. с мама и куче вървим към хижа Мазалат, защото Тошко ще участва в Стара 100х24, а ние сме придружаващия екип. Носим палатка, шалтета, защото очаквахме да има много хора и да няма място, а то всъщност не се наложи, че после всичко това аз трябваше да го смъквам надолу, но все някак се справих. Сарито бе много послушно куче, а и мама и тя, даже помага на хижарката и отнесе една безплатна вечеря от нея.

Следобяд отново незнайно от къде ни заобиколиха дъждовни облаци, както обикновено този сезон, но за късмет така и не заваля, но ми предостави възможност да направя неповторими снимки.

Утрото бе също толкова невероятно красиво и свежо. Днес Тошко щеше да си почива на хижата, за да си пести силите за големия ден утре, а аз реших да се поразходя към Пеещите скали и да поснимам на спокойствие, без никой да ме припира.

Връх Голям Кадемлия е отново в облаци.

Привечер участниците взеха по малко да се събират и Станислав ги събра за последни наставления и записване.

и тениски за спомен

Малко за самото състезание - даже думата състезание не е точна, това е просто СтаРа 100х24, един преход по билото на Стара планина - от Мазалат до Ехо, разстояние от около 75км, което добрите  бегачи вземат до залез слънце. Това е преход за каляване на тялото и душата, много труден и изтощителен. Обикновено финиширалите на Ехо са малко над половината записани участници. От Мазалат се тръгва по тъмно, на челници в 5.00часа.

Ние с мама и Сара изчакахме да се развидели и също поехме по своя път - обратно към х. Партизанска песен да си вземем колата и да отидем на Беклемето, където да чакаме Тошко и да го подкрепим с диня.

Всичко вървеше по план и към четири и половина Тошко се зададе от изток, видимо уморен, което е нормално, но физически добре и с висок боен дух. И да се похваля и аз се включих от там до Ехо - това са последните 15км, като играех ролята на пейсър. За около три часа с много лека раница достигнахме до Ехо.

За кратко и аз се почуствах като част от всички тези машини, защото за мен те не са хора, почувствах адреналина, който нахлува в цялото ти тяло и те прави неуморим и безграничен в възможностите ти. Уникално, незабравимо, много добро!

Финал

и залеза

Утрото с никакво облаче на хоризонта, предвещаваше един много горещ слънчев ден. 

След общата снимка бързо побързахме да тръгнем на долу към Розино, където мама ни чакаше с колата. За пръв път минаваме по тази пътека и спускането си е мнооого спускане, ама как да е като трябва да слезеш от 1500м на 400м надморска височина.

Едвам слезли от планината и отново катерим нагоре, но този път автомобилно решихме да пренощуваме на Мандрата. 

Кадемлийско пръскало

На другата сутрин изкатерихме до Марагидик и да си кажем чао с планината, защото отпуската свърши и трябваше да отпътуваме за вкъщи.

Края на август е, ние отново сме в планината и отново времето направи опит да ни вали. За щастие крайно неуспешен само дето ме  накара да вървя много бързо към заслон Орлово гнездо, а Тошко изостана значително назад, но както в последствие се оказа, той не се е чувствал добре поради херния, която след два месеца един добър доктор оперира и всичко завърши добре.

Причината за посещението ни там бе среща на част от хората от планинарския форум и най вече Никито. 

Изкарахме си много добре, защото с приятна компания където и да си е все едно. 

На другия ден след кратка разходка из околността, поехме по обратния път към колата, защото ни чакаха организационни работи из Родопите, Асеновград и Пловдив.

За някои вече е ясно, че организационните работи, всъщност е организирането на нашата сватба в Ягодинската пещера. Бяхме направо светкавични, за по малко от четири дни, тоалетите бяха избрани и купени, организация, фотограф, торти, питки, ресторанти и разни всякакви неща бяха приключени и с най - голямо удоволствие запрашихме към спокойствието на Белинташ.

По залез достигнахме до махала Врата, където си намерихме подслон при един много добър човечец и заедно вечеряхме салата и приготвен от него родопски клин.

За една година два пъти, рядко ми се случва така, защото Тошко все казва - какво ще му гледаш като вече сме били там, но на мен никога няма да ми омръзне да се връщам на местата, където ми е харесало, особено, ако пък сезона е друг.

в тази махала спахме

След голямо шляене по скалното плато на Белинташ се отправихме към Кърджали, с малко отклонение, за да посетим и пещера Утробата.

Изпихме по един чай и продължихме за града, където на сутринта обиколихме кооперативния пазар за разни родопски нещица и с това ваканцията ни в Родопите приключи.

18.09.2016г. бягане в Обзор. Въпреки не доброто здравословно състояние на Тошко се представи доста добре. 

Почивните дни в края на септември прекарахме в къщи, като си направихме някоя и друга разходка в околността. Това е крепост и скален манастир до село Китен, Провадия. 

А тези останки от древен път, са си наши - "Мечката" до вкъщи.

Язовир Въча, май ще се женим : )

Следобяда все пак решихме да си направим едно преход до Орлово око с кумовете и Галена. Нали ще я правим планинар, като нас. 

И така дойде дългоочакваният ден - 01.10.2016г. нашата сватба. След толкова години живот заедно, най накрая намерихме време и за това преживяване. А то беше уникално и незабравимо преживяване както за нас, така и за всички присъстващи. 

Думите са напълно излишни и ненужни, а спомените са за винаги.

А след официалната част, купона бе на макс до сутринта.

Благодарим на всички наши приятели и роднини, които ни уважиха и дойдоха на 400км в Родопите за да станат свидетели на този наш красив ден!

Седмица след това отново хванахме баира - причината е втората по ред среща на любителите на Ком - Емине, която организираме в първия уикенд на октомври. Макар и само за една нощувка дойдоха доста приятели и се получи едно много добро събиране. Догодина, живот и здраве пак.

Края на октомври си направихме няколко дневна разходка с автомобил в района на Велинград, защото Тошко точно се възстановяваше от операцията.

Видяхме се с добри приятели, пообиколихме до Доспат, возихме се на теснолинейката до Банско, видяхме макар и от далеко Рила и Пирин.

това е с влака пуф паф

За по напряко на връщане минахме и през Казанлъшката гробница. Рисунките са уникални, но както знаете копие. Истинската гробница не е отворена за посетители, и бях много разочарована, за което.

Декември дойде, а с него и форумната среща на хижа Бенковски. И естествено ние сме първи записани там, но тъй като обикновения преход до там е 17 км по черен път, решихме да си го направим по кратък - само 6км по отдавна изоставена пътека минаваща през Тънката рътлина. Виновник за това - Димо - Пътеводителя. Ами поведе ни той - единадесет човека група, с тежки раници с ядене и пиене и с идеята да изпреварим повечето по този кратък път. Да ама не! Първоначално всичко бе окей, пътека почти колкото да върви джип, с лек наклон и малко натрупал сняг, но с покачване на надморската височина и снегът се увеличи и наклона стана - " само напред, без право на грешка за пързаляне и невъзможност за връщане назад" . По едно време и по мечешка пътека вървяхме, а това дърво си го бе маркирала, за да изгони такива навлеци като нас, ама на нас хич не ни пука. Е всъщност се поизплаших, като и видях следите в снега, ама както казах връщане назад няма. 

Някъде по баира, голям зор беше, защото снегът се пързаляше ужасно, в горната част имаше и много нападали дървета, които някак трябваше да заобикаляме или катерим, имаше камъни, покрити с мъхове и сняг, много стръмни и опасни места. Използвах какво ли не за упора и дръжка, за да не тръгна да се пързалям назад в дерето - клони от боровете, малки вдървенели храсти подаващи се от снега...

Тези шест километра ги направихме за 6 часа. 

Накрая даже си поплаках, такова екстремно ми дойде в повече. Сигурно щеше да ми хареса, ако имах и подходящо оборудване като котки поне, а не да се чудя аз как да стъпя по много голям наклон, без да тръгна да се пързалям към бездната, която бе около нас.

 Чак нямах желание да се насладя на гледките около нас...

На другата сутрин си хванахме царски път и 15 километра до колите, извървяхме неусетно, заедно други приятели.

Коледно парти - вече втора година, около двадесето число се събираме Габровци, Старозагорци и Шуменци на хижа Плевен. Къс преход с дълги маси, за затвърждаване на приятелството. Тази година имаше и нови участници. 

Времето бе разкошно - снежно и слънчево и мисля, че всички останаха изключително доволни.

Ами, май това беше. Остава малко повече от 24 часа до Новата година, аз след малко ще приключвам работа, за да ходим в планината. Хижа Равнец ни очаква, а как ще стигнем в този сняг ще е много интересно преживяване. Но нали за това живеем - за моментите, оставящи ни без дъх.

Весело посрещане приятели и не стойте пред телевизора, там няма нищо интересно.

К Р А Й