Лятото е в разгара си и дългоочакваната ваканция дойде. Този път изневерихме на Западните високи Родопи и насочихме вниманието си към южното ни черноморие и Странджа. Е поне в началото плановете ни бяха такива, а какво се получи ще видим по късно.
От мерак по скоро да изчезнем от града, работата безинтересното ежедневие още към обяд в петък казах чао на работата, Тошко също беше приключил и бързо в къщи за последно доприбиране на багажа и нареждането му в буса. И точно сложихме и последния сак, така че да няма как да се размести по черния път за Карадере и започна да вали. Дълго, напоително и доста мокро и хладно, такова време ни изпрати от Шумен, хванахме магистралата за Провадия, а дъждът така и ни преследваше по целия път. Е ще ни върви по вода ! На мен повече ми харесва дъждовното време, хем е хладно, хем се получават и хубави снимки след като спре и слънцето пекне отново.
Някъде преди Провадия дъждът се усили и светкавици и гръмотевици се сипеха около нас, така ми се искаше да хвана някоя от тях в снимка, че пуснах телефона и започнах да снимам през няколко секунди. И естествено упоритостта си има и възнаграждение, след поредната сигурно поне петдесета снимка се получи и това :
Останалия път премина в дъжд, и едва преди Долни чифлик слънцето отново напече, а дъждът се виждаше някъде пред нас към морето, имаше тъмни облаци, които вещаеха че до плажа ще се слиза в кал.
Точно когато стигнахме до Горица дъждът отново започна да вали, но все пак оставаха само още 5 - 6км до плажа, в резултат на което се оплескахме подобаващо с кал, но така е ваканцията трябва да има интересни и запомнящи се моменти.
Вече паркирани на мястото за бивак дъждът си замина и ние се отдаходме на заслужена почивка.
На другата сутрин всичко бе изсъхнало и слънцето отново започваше да препича яко.
След малка разходка към околните ниви, закусихме с макарони и вече нетърпеливи за нови приключения напуснахме Карадере и се насочихме към следваща близка точка по пътя - нос Емине.
За втори път ще ходим на Емине, първия беше преди няколко години - тогава от там започна офроуд разходката Емине - Ком, изпълнена с толкова много преживявания и интересни случки - подробно описана в тази тема :
И така малко информация - нос Емине е най източната част на Стара планина, носът дели българското черноморие на южно и северно, а също така е и защитен природен обект.
Височината на скалите е почти 60 метра, след което планината навлиза в морето и остават да се виждат само скалисти зъбери.
Ей там някъде в далечината трябва да е и Варна.
Пътят до носът е развален асфалт и чакъл, но не е проблем, решихме да отидем и до самия фар и да разгледаме и там. Покрай пътя някой беше направил интересна чешма, а конете явно чакаха само някой като нас да ги напои.
Водопоя е нагледно запаметен и се насочваме към фара, в близост до който има и военно поделение, поради което достъпът е забранен.
И така разгладахме доколкото успяхме нос Емине, а и вече минаваше обяд и трябваше да потегляме надолу към Бургас и по на юг, така че на коня и газ.
Това е поглед над село Емона към Бургаския залив и последващото черноморие, но за него следващия път.
К Р А Й
