И така февруари вече мина, но завърши с едно хубаво, ползотворно и много приятно приключение из Стара планина , или по точно хижа Рай, Карлово с хижа Хубавец и Габрово с Шипка. Но всичко по ред на номерата, е по реда им на изпълнение.
Петък сме, предпоследния ден на месец февруари 27, работа, работа и пак работа до края на работния ден и седмица и следват четири почивни дни, в които започва поредното наше приключение, този път със силно туристическа насоченост. Ще ходим на Райското пръскало, за първи път ! Толкова пъти съм искала да отидем през годините, но така и не е оставало достатъчно време да се насочим точно натам. Е и този ден дойде, сигурно не съм си го представяла през този зимен сезон, но няма лошо, защо трябва да е със сигурност през лятото, нека да е нещо различно все пак.
Раниците са готови, мойта е лекичка, но на Тошко удари 25 килограма и нещо, но той е як и ще носи като иска да черпи. В събота е Тодоров ден и по стечение на обстоятелствата съвпадна със замисъла ни за изкачването до хижа Рай. Главни виновници, за което са Росито, която ни покани на това приключение и Спас, за това че го организира.
И така петък вечер е, последни приготовления и багажа е нареден из раници и сакове.
1:30 е а алармата на телефона вече звъни и ни буди, трябва да се става вече имаме доста път. GPS а показа четири часа до Габрово и заради това е крайно време да започнем новия ден толкова рано. Тодоро ден е, честит имен ден Тоши да си ми жив и здрав, много да ме обичаш, защото и аз те обичам и нека желанията ти се сбъднат тази година.
След кафето и събуждането към два и половина сме вече в колата готови за път. Към Търговище ни заваля и първия дъжд, който на места се усилваше, а после отново спираше и така през целият път. Еми какво да се прави сигурно и към Рай ще ни вали нещо - я дъжд я сняг, ще видим. Преминахме през Велико Търново, хванахме за Габрово и има няма след половин час от тъмнината и мъглата, която се появи в последствие изникна и табела Габрово. И какво стана GPS - а ни излъга, пишеше че има още около час път до крайната точка, а пък ние пристигнахме. Еми после видяхме, че крайната точка била Паниците в Калофер, че затова ни е заблудила техниката, но нищо случват се такива грешки.
Тъй като имаше още време някои дремнаха - имам в предвид мен, а Тошко както винаги се зарови в интернет. Между другото времето беше все още мъгливо, но поне нямаше дъжд.
По късно се събрахме всички, запознахме се с новите ни приятели от Габрово и четири коли потеглихме за Калофер в мъгливата утрин на Тодоров ден.
Част от края на групата, другите са някъде напред, а ние като най тежкотоварни и незапознати с местността сме си назад.
Пътеката за хижа Рай тръгва от местност Паниците до Калофер и навлиза в природен парк Централен Балкан, и по виещи се пътища и пътечки през поляни и гори достига до най високия водопад на Балканския полуостров - Райското пръскало.
След като достигнахме до табелата, информираща ни че пристъпваме в дебрите на дивия Централен балкан започнаха и красотите на планината да се разкриват пред нас.
Е удоволствието няма да е пълно, ако не се случат и дъждовни моменти нали? Заваля, дъжд естествено, защото все още бяхме в ниското. Някои се намокриха повече, други по малко, но добре че времето беше благосклонно и след не повече от двадесетина минути дъждът реши да отстъпи място на мрачното време с леки наченки на слънчеви проблясъци.
Любимите ми кончета - много обичам да ги снимам
По справки с гугъл това зад кончето трябва да е връх Равнец, Хайдута и връх Белчу
Един заблуден турист с огромна и тежка раница, ама като искаше да носи, няма да го спирам я. То не беше три литра домашно кисело мляко, три литра каберне, литър и половина твърд алкохол - ракия де, врат, печен на фурна към два килограма и нещо, баклавички и те над килограм, хляб домашен с орехи и той към килограм и още куп неща. Нали е именник трябва да почерпи подобаващо и запомнящо се.
Равнината на юг се пробуждаше и мъглите се разсейваха, дъждовните облаци пъплеха натам.
Местност Каменливеца и поглед към планинските върхове, има изградена масичка с пейки, за отдих. Наистина си трябват, тъй като денивелацията си е доста, но ние вървяхме бавно както казах и за мен беше добре.
Леко подкрепление, защото още път ни чака, може би това е средата, а трудното те първа предстои. Навлизаме в Рогачевата гора.
Чешма Мечата глава, казват че имало мечки, но за щастие ние се разминахме с това запознанство, пък и по добре.
Вечерта, някои от компанията твърдяха че са видели следи в снега, но ние не бяхме ги видели.
Ей, от тука започва най трудното изкачване. Премини на първа предавка, така пише на скалата и наистина е вярно - следват едни серпентини през гората, вървиш, вървиш и после пак и пак и не свършва и пак. А за да ни е по интересно се появи и доста сняг по пътеката, който значително увеличи времето ни за изкачване и трудността на терена.
И се започна изкачването, един след друг, бавно, с подхлъзвания из снега, но вече е близко. Само трябва да изкатерим този огромен склон и сме на другата земя - снежаната.
Последни метри
Вече на билото и дългоочакваната панорама, толкова снимки съм изгледала на тази местност, но никога не съм си представяла че ще я посетя през зимата. Е случи се. Ноооо пръскалото нещо му я няма водата, сигурно хижаря му е спрял кранчето, за да не замръзне. Какъв късмет само, навсякъде по пътя течаха реки и води, а на пръскалото няма. Еми това значи само едно - пак ще се ходи насам, но този път и със статив, за да може де се документира най добре прелестта на водопада.
От изток слънцето искаше да пробие гъстите облаци, а от запад идваха мъгла, сняг и сиви облаци.
За този ден снимковия материал приключи, но не и приключението и именния ден.
След възстановяване на силите в легнало положение в хижата, се продължи с едни маси, едни мезета, винца и всичко както си му е реда. Който е присъствал ще си спомня, който не - ще си мечтае....
Ха наздраве !
К Р А Й
