С доста голямо закъснение публикувам този фотопис от ваканцията ни през великденските празници.
И така очертаваха се няколко почивни дни по Великден и за първи път решихме да ги прекараме някъде извън вкъщи. Речено сторено. Багажа е приготвен, заедно с яйцата и боичките за тях, защото традицията си е традиция и трябва да се спазва.
На GPS - а зададохме крайна точка Малко градище и екскурзията започна. Планът беше да посетим доста от тракийските светилища и крепости, намиращи се в близост до пътя ни и да добавим някой и друг интересен камък към скромната ни колекция.
Пътят ни минаваше през част от Сакар планина и един интересен обект - менхира при село Овчарово. Преди това минахме през доста села с интересни имена и почти забравени днес.
И някогашния стопански двор на същото село:
Разруха. . .
Следва и менхира - висок камък, по данни в интернет единствения запазен в Източна Европа с височина 2,2м използвал се е като каменен идол в древността.
Следваха още няколко селца с интересни имена и Тецовете в Гълъбово.
След кратка разходка из нивята се отправихме към село Малко градище и изкачването на северната страна на източните Родопи.
Селото е разположено в подножието на планината и освен един магазин друго интересно няма - е поне ние попаднахме само на един, може да има и още. Следва изкачване по северния склон с доста завои и на върха има отбивка с указателни табели за следващата наша забележителност.
Втората точка са Глухите камъни - тракийско светилище от дълбоката древност, днес купчина камъни - доста голяма - на хълм в гориста местност в Източните Родопи.
Е изразих се малко остро - интересен обект, който си струва да бъде посетен от всеки обичащ Родината ни и природата. След отбивката на пътя следва черен път до местност с голяма поляна и направени места за пикник и барбекю. Там може да бъде паркирана колата и след това по черен път за около 20 минути се стига до самото светилище.
По всички скали на светилището могат да се видят ясно издълбани скални ниши, предназначението на които и до ден днешен е много спорен въпрос. За мен е важно, че са били направени в дълбока древност, но с какво ...?
Скалата от първата снимка погледната от високо:
В далечината леко в ляво е връх Шейтановец с телевизионната кула.
На върха с изглед към яз. Ивайловград
Стъпала от древността
Слънцето залязваше и беше време да се отправим към мястото за бивакуване.
Новият ден започна с идеално синьо небе и силно слънце, предвещаващо големи жеги, но сега бе време за боядисване на яйцата - май се казваше велики четвъртък ?
Първото червено яйце на зелена поляна
Бях си взела всичко необходимо, нали трябва да се боядисва. . .
и резултата
След кафето се отправихме към долината на река Арда и нейните скалисти брегове, за търсене на камъни, тъй като беше все още късна пролет и хората не са тръгнали да баласят попаднахме на някоя и друга интересна находка.
Вечно сниманият завой при лешоядите от друга гледна точка
Дали този кон е от породата Тарапани, незнам - прилича да- спокойно си пасеше на една ливада.
И тъй като денят беше доста горещ за това време на годината / около 30 градуса / завършвам с една изобилно течаща чешма в близост до село Сеноклас.
Край
