Кадемлийско пръскало през зимата

Изминалите почивни дни около трети март се събрахме голяма група любители на планината и прекарахме няколко хубави дни в хижа Мандрата. 

 Най - далечната група - Шумен и Търговище.

Ей там някъде ще бъдем след няколко часа.

Сборен пункт на северната част от групата бе Априлци, където към единадесет часа оставихме колите и с раници на гръб и бодра крачка тръгнахме да катерим по пътеката за хижа Тъжа. Първоначално всъщност се върви по черен път, покрай река Острешка известен като Русалийски проход. 

 Към средата започва здраво изкачване право нагоре през гората, като пътеката сече серпентините на пътя. Наистина яко изкачване, с почти 1000м положителна денивелация. Като през цялото време се върви в стара букова гора. Приятно, освежаващо вървене, в предвид на това че ни чакаха цели три дни в планината бях много доволна и с бодра крачка катерех нагоре. Тошко, както прави в последно време драсна по някаква негова пътека, през самия дом на баба Меца и едва на билото отново бяхме заедно, за което се притесних, ама добре че всичко мина благополучно и успешно...

Някъде още по източно от тези върхове се е качил нагоре без пътека през гората. Тук може да бъде разгледан и самия трак на изкачването му -трак
Колкото по нагоре се изкачвахме толкова по мрачно и облачно ставаше небето.

По едно време започна да вали леден дъжд, но много за кратко, после отново спря. Но това бяха и първите белези за разваляне на времето, както и  прогнозираха метеоролозите.

Та значи катериш нагоре през гората, и после пак и виждаш как лека, полека скалите на връх Марагедик се доближават до теб. И когато стигнеш до една чешмичка с навес и пейки почти можеш да си кажеш - Е трудното свърши, остава дългото. От тук нататък следва още малко вървене в гората, след което се излиза на един превал и пътят започва да спуска, като минава първо през вила Табите, а малко по надолу се виждат хижа Тъжа и Мандрата. Открива се гледка към цялата долина и река Тъжа, а също се вижда и връх Голям Кадемлия. 

Тръгнахме да спускаме на долу към нашата хижа и не щеш ли след малко от билото в ляво изскочи и Тошко - най накрая се появи, бях започнала леко да се притеснявам за него. А и нямаше обхват на телефона и даже и да иска да ми звънне не би могъл. Но добре че всичко мина благополучно и с щастлив край. 

Вече в пълен комплект се насочихме към нашата хижа, а там ни очакваше южната група, която се качи от село Тъжа. Влизаме ние в хижата, търсим хижаря Влади, но него го няма. И тогава ни казаха, че той с още един помощник се бори със замръзналите тръби, които носят водата до хижата. Работата е там че, водата достига през едни големи маркучи от някакъв каптаж, някъде нагоре по склона, в близост до хижата, и тъй като тръбите са върху земята, а не закопани вътре взели че замръзнали и от сутринта двамата ги размразяват.

Какво удряне, ровене из сняг и пак удряне падна, но още преди да се стъмни ледът все пак бе изкаран от тръбите с помощта и на Тошко и Пешо и така необходимата вода потече по кранчетата в хижата. 

Между другото наченките на леден дъжд, които леко ни наваляха при изкачването отново се появиха, но този път с по голяма сила и не след дълго по тревистите поляни наоколо започна да личи и новият лед-сняг, които се изсипваше от черните облаци. 

Не след дълго започна да си вали и сняг, но ние вече бяхме на топло в хижата. Масите бяха подредени и като се започна с едни салати, шунки, ракии и вина, та продължихме до къъъсно през нощта. 

С отварянето на очите си рано сутринта погледнах през прозореца и тъй като стъклата бяха изпотени ми се стори просто че има мъгла, но след малко като излязох на вън какво да видя истинска снежна буря. Силен сняг на големи парцали, видимост почти никаква и всичко потънало в около 20 - 30 см нов бял сняг. И продължаваше да трупа още и още. Време единствено да си стоиш на топло до печката и да релаксираш.

Ами така и направихме цялата група - мързелуване и спане до обяд. Но нали много не ме свърта на едно място, а пък проспаното време е загубено време започнах да мрънкам на Тошко, че сняг не сняг поне до Кадемлийското пръскало да вземем да отидем. Част от групата също се съгласи, а другите си останаха на топло в хижата. 

Агнешката супа, която ни бе обещал хижаря бе готова за обяд. И да кажа че беше много вкусна и с много както казва Тошко материал в нея, и освен агнешките неща имаше и вкусни манатарки, брани в района. Хапнахме и към 12.30ч вече бяхме строени на вън за поход към този красив водопад. 

Даже се вижда как все още вали. И какво да ви кажа няма и пет минути след това, снегът спря напълно, а така също и вятъра и времето реши да е благосклонно към нас.

Даже успяхме да намерим мостчето, за да преминем на другия бряг на реката. Други бяха минали преди нас и не се наложи да правим пъртина през снега. А района бе станал коренно различен от предния ден и много красив.

 Белота, недокосната от човешко присъствие.

 А ето ги хората, в колона по един вървяхме през снега.

 Ей там някъде в далечината трябва да е и хижа Тъжа.

 Част от групата, крачи бодро напред. И даже и слънце се опитва да пробие през сивите облаци.

Този брод през лятото го прецопахме без проблем, и сега по принцип може, ама трябва да стегнеш гетите много и после да преминеш с такава светкавична скорост, че да не остане време водата да ти намокри обувките.

Ама си е много красиво, нали ? С тези оловно сиви облаци и снежни гори - просто прелест. Винаги след всякакви такива лоши метео условия природата ни показва страхотни пейзажи. Но ценното е да ги забележиш и да им се насладиш подобаващо.

Бързо достигнахме до местност Смесите и даже видяхме ясното синьо небе на Южна България.

 Тук вече нашият хижар ни направи пъртина с джипа и ни улесни в снега.

 Ама всички сме готини, нали ?

Напускаме Смесите и продължаваме по пътя напред. С всяка изминала крачка времето става по топло и прясно навалелия сняг по клоните на дърветата започва да пада наоколо и да се топи. Тъй като и леко спускаме пухкавия сняг бива заменен от бяла киша, в която се налага да вървим. 

И ето, вече сме достигнали до водопада. За около час и 15 минути нормално, да не кажа бавно вървене сме там. Красотата е пълна, белият сняг е променил всичко наоколо и сякаш си в някаква снежна приказка.

 Думите вече са излишни . . . 

 К Р А Й

П.П. И отново тежки маси на топло край печката ...