" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

събота, 13 април 2013 г.

Маджарово - българското кътче от Рая

Първото ми посещение в тази част на България бе през 2009г.,  тогава бях запленена от красотата на това място, на скалите, лешоядите в небето и красивите извивки на река Арда, прокопали си път в тези на пръв поглед непристъпни скали. Почти не можеш да видиш хора, а само обезлюдени махали и изоставени каменни къщички, а през лятото силното слънце изпепелява голяма част от растителността, а големите дървета пожълтяват есенно преди да е дошъл сезона. Само лешоядите са единствения спътник на този който реши да навлезе в този изоставен свят. Самият град Маджарово е спомен за един отминал период от историята ни, когато там е кипял живот. Някога голям миньорски град, днес град със " затихващи " функции, или просто си умира. Но това е така в доста части на Родопите. Красиво и диво - това си спомням от този преход.
Днес, три години по - късно съм запленена все повече от красотата на това кътче, от пейзажите, които предлага, от уникалните камъни, които са навсякъде в краката ти, стига да погледнеш надолу. Но тогава сигурно няма да видиш скалите, животните, останките от древните храмове на траките и всичко, което е там.
Местностите там са много - Момина скала, Черната скала, Кован кая, Патронка, малко по далеч Глухите камъни и местност Хисаря...
Преди милиони години точно тук природата е решила да изригне вулкан. Бликнал е от недрата на съществувало тук море. И със събуждането си е сътворил красиви околни скали, криещи огромно богатство от разнообразие на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Ахати, аметисти, ясписи, корали, оникс, кварц - в различни комбинации и пропорции са влезли помежду си. И са останали до ден днешен тук. В околностите на Маджарово.
Красиви камъчета можеш да срещнеш навсякъде, трябва само да се огледаш...
И така разходката ни започна от едни красиви скали по южните брегове на река Арда, които по късно разбрах, че се наричат Момина скала. Бях гледала и чела, че тук е находището на най - разнообразни полускъпоценни камъни и решихме да видим какво ще намерим ние. Е тогава не знаех какво да търсим, но имаше това - онова, днес вече имам малко по голям опит в откривателството и разпознаването.
даже и на снимката мога да видя няколко ясписи
Реката липсва, но така е през късното лято.


 Уникални красоти, почти недокоснати от човешка ръка - само тишина и спокойствие, нарушавани от крясъка на реещ се в небето лешояд.






 Едно важно място в подножието на Момина скала - ако скалите говореха щяха да разкажат много за това. Защо са наводнени входовете на галариите в близост или за живота и работата, които са кипяли в близкото минало или доста по далечното. Там някъде, когато траки са населявали земите тук.



 Ето за тези камъчета говорех малко по рано. Късмета на начинаещия или нещо друго . . .
Спомен от изригналия някога вулкан, и следите от него

 Някога оживени от минаващи коли, днес пътищата в района са в окаяно състояние, занемарени и постепенно природата си ги взема обратно










Една уникална природа , едно неповторимо красиво място. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар