Майски празници в гората - първа част

Това е една разходка, продиктувана от предишно наше разучаване на част от пътеката Ком - Емине в участъка Върбишки - Ришки проход. Та тогава при минаването ни по билото преди връх Байряка се натъкнахме на много нападали клони, което ни забави доста. И тогава решихме, че трябва да се върнем отново там, за да си направим пътя за в бъдеще по лесен.

Около 1 май се очертаваха три свободни дни и така рано сутринта на първи, във петък се натоварихме в буса - аз, Тошко, Мечо Пух, Христо от Варна, Христо от Шумен и Дидо и потеглихме за Каменско. От там навлизаме в дебрите на Източната част на Стара планина.

Това село вече не съществува от 2013г., няма постоянно живущи жители, а само няколко останали неразрушени къщи и стопански постройки, в които все още се използват за гледане на крави и овце от хората от село Манолич. Пътят до там е разбит асфалт, но все още става за кола. На няколко места покрай пътя има обособени места за барбекю с навеси, маси и пейки. 

А и чешми също. 

Пристигаме на уговореното място - голяма беседка на 3-4 км от несъществуващото село. Идеално място за базов лагер - има си две чешми със силно течаща вода, маси и пейки за петдесет човека, а сигурно и повече, а на втория етаж е направена и стая с тераска. Без малко да забравя има и пещ с камина отделно. Този, който е направил това нещо е направил наистина голямо добро за такива като нас - хора, които обичат природата на нашата страна...
Другата група идваща от София също дойде малко по късно - Яница, Стефан и Деси , а така също и нашите стари познати Тодор и Руми.
Първото дърво падна в бой с Тошко дърворезача . 

Пътят вече е освободен и продължаваме нагоре до билната част. Там вече сме пешеходци.

Характерно за високите върхове из източната част, е че са покрити с гори и затова гледките към околностите са липсващи. От цялата тази зеленина просто не можеш да видиш почти нищо. Заради това когато стигаме до едно такова местенце с откриваща се гледка, всички в купом се насочиха на там. 

Подслон при дъжд. 

Ето с такива дървета трябва да се справяме. Всички от групата взеха дейно участие, къде с триони, къде с мачете или ножици. Кой както може.

Даже и карти са заковани, дано само издържат повечко години на вятър, дъжд, студ и пек. Определено ще са в полза на бъдещите Ком - Еминейци.

 Това са произведения на Тошко, намират се на различни места в близост до пътеката. Моля не ги СЪБАРЯЙТЕ , крепят се на някаква своя си въздушна сила и трудно биха се направили наново !

Понякога трябва да се разчита и маркировката - следва завой .

А това е стръмното изкачване или спускане в случая на част от Мечовата пътека. На снимката не можеш да добиеш представа какво е, но всеки може да разбере сам, стига да стигне до тук. Както пише по някои табели - стръмно спускане - премини на първа предавка !

Главния готвач във вихъра си - приготовления за боб яхния, а след това и таратор с домашно кисело мляко. Снимките на таратора ми липсват, но си го представете с дребно нарязана краставица, чесън, копър и прекрасно кисело мляко, подквасено със закваска от Източните Родопи - с. Летовник, и студена вода от чешмата на беседката. И зехтин.

Да ни извинят горските, но си намираме дърва за камината, че вечерта става студено, пък и мръвките трябва да се опекат...

Задушевна обстановка, след добре свършената работа през деня .

А слънцето си замина и отстъпи място на сестра си луната.

Следващите снимки не са за хора със слаби нерви. Предупреждавам ! А Ком - Еминейците да си носят и спрей против скорпиони, освен спрея за мечки и пиратките за кучета . : )
Български Старопланински скорпион, който не е виждал и спори, че такова животно нема  ето го нагледно, в цял ръст и красота. 
Аз виждам за втори път - първия беше баш в центъра на Шумен, и не съм изненадана сега.

 Разходи се насам - натам, направихме му фотосесия и реши да си ходи. 

С тази среща приключва и първия ден на разчистване на пътеката в участъка Върбиш - Риш. 

Допълнение - Филмът за това 

К  Р  А  Й

Честит имен ден и на Рай ското място - ден четвърти, последен

И така след около почти двумесечно прекъсване продължавам с последния ден на малката ни ваканция около Тодоров ден. 
Бяхме стигнали до хижа Хубавец, където изкарахме една приятна и топла вечер в Балкана. 
Сутрешната гледка през прозореца е очароваща. Направо те кара да тръгнеш към тези заснежени бели върхове по билото на Стара планина.

Но уви, ние трябва да потеглим в обратната посока, или казано другояче да се завърнем към действителността на цивилизацията. 
След хубава закуска с току що приготвени домашни мекици с пудра захар, се отправяме към стаята, да си стегнем багажа и да потегляме.
Преди това все пак да кажа няколко думи за хижата : 

Много добро място за почивка и усамотение, чистота, много цветя в общите помещения и даже вазички с току що откъснати горски цветенца на всички маси в столовата. Хижарката, която ни посрещна също е много приятна и усмихната жена, въпреки че така и не разбрахме името и останахме много доволни от отношението и към нас. Направи ми впечатление, че из цялата хижа има много картини с пейзажи на планини, допринасящи още повече за приятната обстановка в хижата.

Ех, как искам и аз да снимам едни такива полета с много, много минзухари някъде... един ден и това ще стане !

И така след обилната закуска си казваме довиждане и обратно по пътеката към Карлово.

Интересен начин за оформление не менюто, нали ?

Завърнали се в цивилизацията и многото хора, които се разхождаха в парка на Карлово, GPS - а ни показа още една забележителност - водопад Скручум.

Не знам как ще ви се стори, но на мен определено не ми хареса, по пътеката за хижата има къде-къде по красиви водопадчета и вирчета по поречието на реката. 

Водата му е малко, сигурно защото изградения ВЕЦ, взема големия воден поток, не знам, но просто не си струва вниманието което му отделят като на голяма забележителност на Карлово.

Както и да се мъчех да изкарам някаква сносна снимка, като няма какво да снимаш, върви та прави хубав кадър.

Тази пътека е покрай ВЕЦ - а и пълноводната река долу.

Това изглежда значително по добре от безводния водопад Скручум.

Точно в края на парка, където започва пътеката за водопада има една интересна изоставена сграда. 

   1891г.- Фабрика за вълнени изделия - тъне в забрава и разрушение, както много неща в нашата България - коментарите оставям на вас.

Последен кадър към реката - красиво е макар и без зеленина, а какво ли ще е когато всичко се събуди от зимния сън.

Тъй като утре е трети март замисъла е да отидем до Шипка, така че днес трябва да стигнем някъде около Габрово, за да ни е близко след това.

За по напряко решаваме да минем през язовир Копринка, надявах се да направя някой кадър на язовир и заснежена планина в далечината, но уви мъглите по високите части на планината са значителни все още и замисъла ми е опропастен. 

Е времето е пред нас и все някога ще има подходящ момент. За перфектния кадър понякога са нужни много завръщания на подходящото място и доста късмет, за да успееш да улучиш подходящите метеорологични условия, слънчева светлина и задължителната динамика в небето.

След кратката ни разходка покрай язовира е време да потегляме към Габрово, вече даже си намерихме и квартира в някакво много близко селце, така че газ към Шипченския проход.

Не пропускаме да се отбием все пак и на Шипка, за да мога да си поснимам на спокойствие преди утрешния празник, защото от опит знам, че тогава ще бъде голяма лудница и хората ще бъдат в изобилие, пък аз си падам повече по пейзажите, с липсата на човешко присъствие.

Макар и да пече и тук горе, ветровете са много силни и студени, а в последствие слънцето изцяло изчезна и тъмни облаци се надвесват над високите части на планината.

 Един заблуден турист на Шипка

Нашата количка на фона на заформящата се буря в Балкана.

Вечерта приключи в приятна компания и хубаво заведение. А след това даже видях и видра в реката, минаваща през Габрово.

На другия ден решаваме да ходим на Шипка, но с градския транспорт. Много интересно приключение, извозват те до горе, после те чакат и по някое време отново те смъкват долу в града. 

През ноща е навалял нов слой сняг , времето е още по студено и просто замръзваш, а след това си си замръзнал и така. 

Разходката приключи с разглеждане на кооперативния пазар на града, някоя и друга покупка. Почивните дни са към своя край и е време да отпътуваме за Шумен. 

К Р А Й