Майски празници в гората - първа част

Това е една разходка, продиктувана от предишно наше разучаване на част от пътеката Ком - Емине в участъка Върбишки - Ришки проход. Та тогава при минаването ни по билото преди връх Байряка се натъкнахме на много нападали клони, което ни забави доста. И тогава решихме, че трябва да се върнем отново там, за да си направим пътя за в бъдеще по лесен.

Около 1 май се очертаваха три свободни дни и така рано сутринта на първи, във петък се натоварихме в буса - аз, Тошко, Мечо Пух, Христо от Варна, Христо от Шумен и Дидо и потеглихме за Каменско. От там навлизаме в дебрите на Източната част на Стара планина.

Това село вече не съществува от 2013г., няма постоянно живущи жители, а само няколко останали неразрушени къщи и стопански постройки, в които все още се използват за гледане на крави и овце от хората от село Манолич. Пътят до там е разбит асфалт, но все още става за кола. На няколко места покрай пътя има обособени места за барбекю с навеси, маси и пейки. 

А и чешми също. 

Пристигаме на уговореното място - голяма беседка на 3-4 км от несъществуващото село. Идеално място за базов лагер - има си две чешми със силно течаща вода, маси и пейки за петдесет човека, а сигурно и повече, а на втория етаж е направена и стая с тераска. Без малко да забравя има и пещ с камина отделно. Този, който е направил това нещо е направил наистина голямо добро за такива като нас - хора, които обичат природата на нашата страна...
Другата група идваща от София също дойде малко по късно - Яница, Стефан и Деси , а така също и нашите стари познати Тодор и Руми.
Първото дърво падна в бой с Тошко дърворезача . 

Пътят вече е освободен и продължаваме нагоре до билната част. Там вече сме пешеходци.

Характерно за високите върхове из източната част, е че са покрити с гори и затова гледките към околностите са липсващи. От цялата тази зеленина просто не можеш да видиш почти нищо. Заради това когато стигаме до едно такова местенце с откриваща се гледка, всички в купом се насочиха на там. 

Подслон при дъжд. 

Ето с такива дървета трябва да се справяме. Всички от групата взеха дейно участие, къде с триони, къде с мачете или ножици. Кой както може.

Даже и карти са заковани, дано само издържат повечко години на вятър, дъжд, студ и пек. Определено ще са в полза на бъдещите Ком - Еминейци.

 Това са произведения на Тошко, намират се на различни места в близост до пътеката. Моля не ги СЪБАРЯЙТЕ , крепят се на някаква своя си въздушна сила и трудно биха се направили наново !

Понякога трябва да се разчита и маркировката - следва завой .

А това е стръмното изкачване или спускане в случая на част от Мечовата пътека. На снимката не можеш да добиеш представа какво е, но всеки може да разбере сам, стига да стигне до тук. Както пише по някои табели - стръмно спускане - премини на първа предавка !

Главния готвач във вихъра си - приготовления за боб яхния, а след това и таратор с домашно кисело мляко. Снимките на таратора ми липсват, но си го представете с дребно нарязана краставица, чесън, копър и прекрасно кисело мляко, подквасено със закваска от Източните Родопи - с. Летовник, и студена вода от чешмата на беседката. И зехтин.

Да ни извинят горските, но си намираме дърва за камината, че вечерта става студено, пък и мръвките трябва да се опекат...

Задушевна обстановка, след добре свършената работа през деня .

А слънцето си замина и отстъпи място на сестра си луната.

Следващите снимки не са за хора със слаби нерви. Предупреждавам ! А Ком - Еминейците да си носят и спрей против скорпиони, освен спрея за мечки и пиратките за кучета . : )
Български Старопланински скорпион, който не е виждал и спори, че такова животно нема  ето го нагледно, в цял ръст и красота. 
Аз виждам за втори път - първия беше баш в центъра на Шумен, и не съм изненадана сега.

 Разходи се насам - натам, направихме му фотосесия и реши да си ходи. 

С тази среща приключва и първия ден на разчистване на пътеката в участъка Върбиш - Риш. 

Допълнение - Филмът за това 

К  Р  А  Й