Честит имен ден и на Рай ското място - ден втори

Ден втори започна късно през ноща с първите мартенички, които си разменихме с групата. Настъпи първи март, и поредния и най къс месец на годината се изниза от календара.
Когато се качихме в стаята, в ранните часове на деня, печката отдавна беше изгаснала и температурата беше сравнително ниска, но с хубавия ми спален чувал и даже едно одеяло отгоре, не почувствах студа. Но да ви кажа, за през зимата в тази хижа си е студено, така че имайте го в предвид за в бъдеще. 
Както се знае за планината, човек се наспива бързо при голяма надморска височина, и тук също стана така. Когато се събудих към седем почти имаше изгледи слънцето да се види, а в долината на Калофер се образуваше пелена от мъгла, която обгръщаше всичко. В един момент си помислих, че ние сме избягали от мъглата и сме над нея за целия ден, но уви след няколко часа през, които пихме кафе и закусвахме всички гледки просто изчезнаха. 

И всичко потъна в мъгла, имах някакви планове за други снимки, с други ракурси, но освен бяло нямаше нищо друго.

Към единадесет групата, бе вече строена пред входа, и чакаше нас, като най бавни, да се натуткаме и тръгнахме по дългата снежна пътека през гората. Онази с многото сняг, вчера си мислех, че слизането по нея ще бъде кошмарно, с достатъчно възможности за подхлъзвания, но при по внимателно гледане в краката, както винаги правя аз, нямаше големи проблеми и може би след около 40 минути се озовахме на долната земя.

Това е предупреждение за тези, които изкачват последните 1-2 километра от пътеката, а ние си седнахме на пейките за почивка от първия етап на вървенето. Някои даже пиха, като Тошко даже пиха бистра и студена планинска водица. 

От тук нататък следва плавно спускане по горска пътека. Забравих да спомена, че мъглата този път беше останала горе във високата планина. 

Общо при преминаването по пътеката към Рай има две чешми, с разкошна студена вода, и двойно повече беседки за почивка и наблюдение на пейзажите, разкриващи се по пътя. Ето я и Мечата чешма и част от по бавната група.

Хората са предвидили даже и медицинска помощ, друг е въпроса, че е по добре да си стои затворена и да не е нужна на никой, просто само да ти вдъхва психическа увереност.

Красиво, нали ? А какво ще е когато тези дървета облекат зелената премяна на късната пролет, разцъфнат цветята . . .

Лееко изкачване, а колко е малка фигурката на Тошко на последното ниво. 

Ей от тази гора дойдохме и продължаваме да слизаме към Калофер, а мъглата отново се опитва да ни настигне и задуши.

Излязохме на поляните и видях моите любими лилави минзухари. Защо ли вчера не съм ги видяла, и аз не знам - май блеех нагоре към планинските върхове, а сега върховете бяха зад гърба ми и мъгливата долина насреща, че ги видях.

Поляните с лилави минзухари из планината винаги са ми били голямото мечта да ги снимам и да ги видя на живо. Е сега с нашите планинарски истории този момент е близо. 
Едно птиченце ми подшушна за такива на Узана, че е по близко до Шумен, така че ще трябва да се направи нещо по въпроса в близкото бъдеще.

Със снимането на малкото минзухари, леко изтървах групата напред, но те като добри приятели ме чакаха безропотно малко по напред.

Другите, любими за мен фото модели - конете, чакаха ни на входа на парк Централен Балкан.

Вече сме близо до колите, последни метри и мога да хвърля неудобната ми вече раница.

И така първата ни разходката в истинската планина с крачкомера приключи. Даже не бяхме уморени, а напротив исках още и още. Просто самата планина те зарежда и ти дава толкова много нови сили, карате да се чувстваш жив и да се наслаждаваш на всяка секунда от живота.

Сега като пиша тези редове направо отново се пренесох там - влажния  и хладен въздух, тишината на природата, нарушавана единствено от лекото ромолене на реката . . .

Край на втори ден

Честит имен ден и на Рай ското място - ден първи

И така февруари вече мина, но завърши с едно хубаво, ползотворно и много приятно приключение из Стара планина , или по точно хижа Рай, Карлово с хижа Хубавец и Габрово с Шипка. Но всичко по ред на номерата, е по реда им на изпълнение.

Петък сме, предпоследния ден на месец февруари 27, работа, работа и пак работа до края на работния ден и седмица и следват четири почивни дни, в които започва поредното наше приключение, този път със силно туристическа насоченост. Ще ходим на Райското пръскало, за първи път ! Толкова пъти съм искала да отидем през годините, но така и не е оставало достатъчно време да се насочим точно натам. Е и този ден дойде, сигурно не съм си го представяла през този зимен сезон, но няма лошо, защо трябва да е със сигурност през лятото, нека да е нещо различно все пак.

Раниците са готови, мойта е лекичка, но на Тошко удари 25 килограма и нещо, но той е як и ще носи като иска да черпи. В събота е Тодоров ден и по стечение на обстоятелствата съвпадна със замисъла ни за изкачването до хижа Рай. Главни виновници, за което са Росито, която ни покани на това приключение  и Спас, за това че го организира.

И така петък вечер е, последни приготовления и багажа е нареден из раници и сакове. 

1:30 е а алармата на телефона вече звъни и ни буди, трябва да се става вече имаме доста път. GPS а показа четири часа до Габрово и заради това е крайно време да започнем новия ден толкова рано. Тодоро ден е, честит имен ден Тоши да си ми жив и здрав, много да ме обичаш, защото и аз те обичам и нека желанията ти се сбъднат тази година.

След кафето и събуждането към два и половина сме вече в колата готови за път. Към Търговище ни заваля и първия дъжд, който на места се усилваше, а после отново спираше и така през целият път. Еми какво да се прави сигурно и към Рай ще ни вали нещо - я дъжд я сняг, ще видим. Преминахме през Велико Търново, хванахме за Габрово и има няма след половин час от тъмнината и мъглата, която се появи в последствие изникна и табела Габрово. И какво стана GPS - а ни излъга, пишеше че има още около час път до крайната точка, а пък ние пристигнахме. Еми после видяхме, че крайната точка била Паниците в Калофер, че затова ни е заблудила техниката, но нищо случват се такива грешки. 

Тъй като имаше още време някои дремнаха - имам в предвид мен, а Тошко както винаги се зарови в интернет. Между другото времето беше все още мъгливо, но поне нямаше дъжд.

По късно се събрахме всички, запознахме се с новите ни приятели от Габрово и четири коли потеглихме за Калофер в мъгливата утрин на Тодоров ден.

Част от края на групата, другите са някъде напред, а ние като най тежкотоварни и незапознати с местността сме си назад.

Пътеката за хижа Рай тръгва от местност Паниците до Калофер и навлиза в природен парк Централен Балкан, и по виещи се пътища и пътечки през поляни и гори достига до най високия водопад на Балканския полуостров - Райското пръскало.

След като достигнахме до табелата, информираща ни че пристъпваме в дебрите на дивия Централен балкан започнаха и красотите на планината да се разкриват пред нас.

Е удоволствието няма да е пълно, ако не се случат и дъждовни моменти нали? Заваля, дъжд естествено, защото все още бяхме в ниското. Някои се намокриха повече, други по малко, но добре че времето беше благосклонно и след не повече от двадесетина минути дъждът реши да отстъпи място на мрачното време с леки наченки на слънчеви проблясъци.

 

 Любимите ми кончета - много обичам да ги снимам

 По справки с гугъл това зад кончето трябва да е връх Равнец, Хайдута и връх Белчу

 Един заблуден турист с огромна и тежка раница, ама като искаше да носи, няма да го спирам я. То не беше три литра домашно кисело мляко, три литра каберне, литър и половина твърд алкохол - ракия де, врат, печен на фурна към два килограма и нещо, баклавички и те над килограм, хляб домашен с орехи и той към килограм и още куп неща. Нали е именник трябва да почерпи подобаващо и запомнящо се.

Равнината на юг се пробуждаше и мъглите се разсейваха, дъждовните облаци пъплеха натам.

 Красивите гледки продължаваха, вървяхме доста бавно и имаше време да документирам абсолютно всичко. Местност Параджика и гледките към върховете.

 Местност Каменливеца и поглед към планинските върхове, има изградена масичка с пейки, за отдих. Наистина си трябват, тъй като денивелацията си е доста, но ние вървяхме бавно както казах и за мен беше добре.

Леко подкрепление, защото още път ни чака, може би това е средата, а трудното те първа предстои. Навлизаме в Рогачевата гора.

 Чешма Мечата глава, казват че имало мечки, но за щастие ние се разминахме с това запознанство, пък и по добре.

Вечерта, някои от компанията твърдяха че са видели следи в снега, но ние не бяхме ги видели.

 Ей, от тука започва най трудното изкачване. Премини на първа предавка, така пише на скалата и наистина е вярно - следват едни серпентини през гората, вървиш, вървиш и после пак и пак и не свършва и пак. А за да ни е по интересно се появи и доста сняг по пътеката, който значително увеличи времето ни за изкачване и трудността на терена.

                      А водата, която тече е една такава бистра, истинска, от извора.

И се започна изкачването, един след друг, бавно, с подхлъзвания из снега, но вече е близко. Само трябва да изкатерим този огромен склон и сме на другата земя - снежаната.

Последни метри

Вече на билото и дългоочакваната панорама, толкова снимки съм изгледала на тази местност, но никога не съм си представяла че ще я посетя през зимата. Е случи се. Ноооо пръскалото нещо му я няма водата, сигурно хижаря му е спрял кранчето, за да не замръзне. Какъв късмет само, навсякъде по пътя течаха реки и води, а на пръскалото няма. Еми това значи само едно - пак ще се ходи насам, но този път и със статив, за да може де се документира най добре прелестта на водопада.

 От изток слънцето искаше да пробие гъстите облаци, а от запад идваха мъгла, сняг и сиви облаци.

За този ден снимковия материал приключи, но не и приключението и именния ден. 

След възстановяване на силите в легнало положение в хижата, се продължи с едни маси, едни мезета, винца и всичко както си му е реда. Който е присъствал ще си спомня, който не - ще си мечтае....

Ха наздраве !

К Р А Й