Маджарово - българското кътче от Рая

Първото ми посещение в тази част на България бе през 2009г.,  тогава бях запленена от красотата на това място, на скалите, лешоядите в небето и красивите извивки на река Арда, прокопали си път в тези на пръв поглед непристъпни скали. Почти не можеш да видиш хора, а само обезлюдени махали и изоставени каменни къщички, а през лятото силното слънце изпепелява голяма част от растителността, а големите дървета пожълтяват есенно преди да е дошъл сезона. Само лешоядите са единствения спътник на този който реши да навлезе в този изоставен свят. Самият град Маджарово е спомен за един отминал период от историята ни, когато там е кипял живот. Някога голям миньорски град, днес град със " затихващи " функции, или просто си умира. Но това е така в доста части на Родопите. Красиво и диво - това си спомням от този преход.

Днес, три години по - късно съм запленена все повече от красотата на това кътче, от пейзажите, които предлага, от уникалните камъни, които са навсякъде в краката ти, стига да погледнеш надолу. Но тогава сигурно няма да видиш скалите, животните, останките от древните храмове на траките и всичко, което е там.

Местностите там са много - Момина скала, Черната скала, Кован кая, Патронка, малко по далеч Глухите камъни и местност Хисаря...

Преди милиони години точно тук природата е решила да изригне вулкан. Бликнал е от недрата на съществувало тук море. И със събуждането си е сътворил красиви околни скали, криещи огромно богатство от разнообразие на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Ахати, аметисти, ясписи, корали, оникс, кварц - в различни комбинации и пропорции са влезли помежду си. И са останали до ден днешен тук. В околностите на Маджарово.

Красиви камъчета можеш да срещнеш навсякъде, трябва само да се огледаш...

И така разходката ни започна от едни красиви скали по южните брегове на река Арда, които по късно разбрах, че се наричат Момина скала. Бях гледала и чела, че тук е находището на най - разнообразни полускъпоценни камъни и решихме да видим какво ще намерим ние. Е тогава не знаех какво да търсим, но имаше това - онова, днес вече имам малко по голям опит в откривателството и разпознаването.

даже и на снимката мога да видя няколко ясписи

Реката липсва, но така е през късното лято.

 Уникални красоти, почти недокоснати от човешка ръка - само тишина и спокойствие, нарушавани от крясъка на реещ се в небето лешояд.

 Едно важно място в подножието на Момина скала - ако скалите говореха щяха да разкажат много за това. Защо са наводнени входовете на галариите в близост или за живота и работата, които са кипяли в близкото минало или доста по далечното. Там някъде, когато траки са населявали земите тук.

 Ето за тези камъчета говорех малко по рано. Късмета на начинаещия или нещо друго . . .

Спомен от изригналия някога вулкан, и следите от него

 Някога оживени от минаващи коли, днес пътищата в района са в окаяно състояние, занемарени и постепенно природата си ги взема обратно

Една уникална природа , едно неповторимо красиво място. 

Голям и малък скок - атракцията на село Веселиново

Село Веселиново - едно малко селце в нашия район - в покрайнините на селото започват възвишенията на източния дял на Стара планина. Водопадите в тази местност не са толкова много известни, но са дъстатъчно красиви да бъдат посетени, ако се намирате в тази част на България. Тъй като за нас е по домашно му да отидем там - съм ги виждала през различни сезони, пълноводни, изцяло пресъхнали, с много зеленина наоколо или само с голи клонки пречещи на красивата гледка. В местността са два основни водопада - големия и малкия скок, една малка пещера и интересния природен феномен Софрата - за него някой друг път.

За да стигнете до там трябва да хванете чакълестия път след края на селото, в посока Ришкия проход.

Разстоянието до водопадите може да се измине пеша, а за тези които ги мързи може и с кола. Навлизате в дебрите на Стара планина, макар и в ниската си част пак е красиво.

Около пътя е обсипано с жълти минзухари - цели полянки, които те приканват да се спреш и да се насладиш на спокойствието и красотата на идващата пролет.

След доста вървене достигате до първия и най - голям скок - височината му е около 50метра, като в подножието се образува малко езерце с кристална синьо - зелена вода. Има изградена екопътека, която те отвежда до кристалното езерце, но първо ще надникнем от самия връх на водопада.

Подминаваме го и продължаваме нагоре към малкия скок - той по принцип е доста по маловоден, но в този момент водата беше в изобилие.

Реката си е направила път през белите скали и освен двата водопада има доста интересни места за снимки на буйната вода.

Пролетните цветя вече се показват отвсякъде. . .

а все още се намира и сняг

Дойде време и на основното меню - големия скок - многото сняг през зимата е повлияло добре на буйните води на водопада, а даже и на едно малко, но не по малко красиво водопадче в близост до големия.

Поради това, че денят си беше почти заминал не слязох в подножието на водопада, за да снимам от други по-интересни гледни точки. Пък и нали винаги трябва да си оставиш нещо за следващия път, за да имаш причина да дойдеш пак.

Денят беше към своя край и ние се отправихме по обратния път към колата, която беше доста далеко, а слънцето залязваше и правеше сенките все по- дълги и по-дълги. . .

К  Р  А  Й