Орлово гнездо, Буйново, Кожари, Беденски минерални бани - трета част на родопската ни разходка

Третия ден от ваканцията ни започна отново с ритмите на българската народна музика - участниците започнаха отново своето надсвирване, а ние решихме че достатъчно сме се задържали на едно място и е крайно време да отпътуваме. Първа точка от маршрута за днес беше Орлово гнездо - лек офроуд и изкачване до връх Свети Илия и панорамната площадка разположена на високите скали над Буйновското джрело бе пред очите ни. От пътеписите на някакъв фотограф бях чела, че това е най неподходящото място за снимки, от където и да се завъртиш светлината е все неподходяща. Ей човека наистина бе казал истината - толкова сгрешено местоположение на панорама е трудно да бъде постигнато. По което и време да се изкачиш слънцето ти свети все срещу теб - и каква снимка би направил ?? - никаква !! 

Ще приложа няколко пейзажа, но да не пропусна, че наистина ми бе трудно да изкарам нещо що годе добро по отношение на светлината и цветовете в следващите няколко кадъра.

поглед на запад, леко в ляво е село Чала

поглед на север, и то не от площадката, а от самия връх

пак запад, от върха

склоновете точно срещу площадката

северозападен поглед от върха

а, е това е от площадката - да снимаш надолу е единствения интересен вариант

юг - и село Ягодина

пак надолу

навалицата от пишман туристи

Нямаше смисъл да си губим повече времето там и се отправихме към село Буйново и границата ни с Гърция. Но тъй като пътя от Ягодина до свързването му с основния по Буйновското ждрело беше такъв спряхме да го запаметим.

горе в далечината е Орловото гнездо

пътя по Буйновското ждрело

тези борове накацали по скалите могат да се видят единствено тук / поне аз не съм виждала на друго място в България /

Вместо да свърнем към Девин решихме да отидем до Буйново - там не бяхме миткосвали, а след като стигнахме видяхме по карта, че има още едно селце и следва границата и веднага решението беше взето - стига се до края на пътя, пък и по нататък, до гръцко.

След Буйново релефа се измени значително - скалистите хребети с кацнали борове дадоха място на тучни вече леко изсъхнали ливади и големи, високи борове. А кравичките спокойно пасяха необезпокоявани от никого.

село Кожари

Стигнахме село Кожари и асфалта свърши някъде около централната му част, продължихме нататък по вече черния прашасал път, а селяните с любопитство ни гледаха. Кратка справка с GPS -а ни каза, че след няколко километра ще достигнем граничните пирамиди. 

Решихме да повървим и ето какви интересни нещица срещнахме по пътя 

млади праханки

един от граничните камъни - номер не знам кой си 

детелини и ягоди

есенни минзухари, вече завладели поляните

живописното дере

Спомени от миналото - вратите на граничния кльон - още можеш да видиш бодливата тел, опасвала района

това е едно от местата, които едно време са били забранени за преминаване

как харесвам да снимам коне

страхотен модел

Беше вече следобед и крайно време да потеглим наобратно, но тъй като това барбекю беше на самия път ни привлече да разгледаме по обстойно. Ей какви неща имат хората, и си ги пазят, даже и вратичка има - не да се заключва, разбира се, може би заради дивите животни. Голямо барбекю, столова с камина, беседка, даже сигурно и ключа от бунгало можеше да вземем ако бяхме разпитали в селото. 

Ако това нещо беше в Шумен - не съм сигурна дали щеше да остане по дълго от един месец цяло - но тук хората са други, имаше една поговорка - " планината ражда хора, равнината тикви  . . . "

Следват Беденски минерални бани - на картата този минерален извор го има, и в действителност го има, но всичко се руши. Някога тук е кипял живот, хората са идвали да лекуват заболявания на опорно - двигателния апарат и нервната система - така пише в големите книги - интернет. Днес всичко е запустяло, но хора идват и днес, макар че банята не работи - можеш да влезеш и да разгледаш - никой няма да те спре - спомен от комунизма - рушащ се. Но хората не са забравили лековитата минерална вода  - след нас дойдоха две компании една след друга - постоянно идват хора, а други си отиват.

Водата е с постоянна температура от 40 градуса, тече от една тръба изведена към реката, добри хора са направили вана, в която можеш да се топнеш колкото ти душа иска . . . 

пара, от топлата минерална вода

С това денят приключи

Кричим, Въча, Цанков камък и фолклорен фестивал в Ягодина - част втора на ваканцията ни

И така нощувахме в село Чурен, в сърцето на Родопите, прибрахме багажа и хайде на коня. Направих няколко снимки на каменните къщички от селото и се отправихме по обратния път към Кричим.

Отново опит да снимам интересното скално дере от предишния ден, тъй като тогава светлината беше неподходяща, а днес имаше нещо като мъгла или мараня и по същия начин не успях да направя красива снимка на разкриващата се панорама на запад.

Преминахме бързо през град Кричим и започнахме плавното изкачване към Девин. Гледките, които се разкриваха след всеки нов завой бяха все по-красиви и по-интересни, само маранята си остана в близката далечина и какъвто и начин да използвах за обработка на снимките не успях да постигна желаното. 

поглед от стената на Кричим

и в обратна посока

интересни скални форми

Единия язовир мина следва другия - Въча. Характерното и отличаващото го от другите язовири са тези плаващи къщички в едната му част. Винаги страшно са ме привличали да ги снимам, а днес даже случихме на скоростен катер и джет, които нарисуваха интересни водни форми по водата.

А тази ми е любимата къщичка - това керемидено червено и тази зеленина се откроява много добре на синия фон на водата

Следват предполагам пъстървови сатки, предишния път когато минавахме по този път такива неща нямаше, но цивилизацията напредва.

Винаги съм искала да се разходя по тази пясъчна ивица на опашката на Въча, но все времето е малко, сигурно следващия път. . .

Вече се движим по новоизградения път към Девин, стария е под водата на Цанков камък. 

строителни решения

Цанков камък - един трудно достъпен язовир

без тази горска машина из тези трудно достъпни планински местности е немислимо - даже си има и номер

Още една панорама към язовира - на левия баир в далечината е Равногор

Със снимките по тези язовири, времето много избърза и не ни остана време да се разходим по Девинската екопътека, тъй като бързахме да не изпуснем официалното откриване на фолклорния фестивал в Ягодина. 

За пръв път присъстваме на такова нещо - от десет сутринта различни оркестри свирят без прекъсване на импровизираната сцена, музиката не спира дори и за пет минути. Страхотно е чувството, което те обзема да си там на върха на планината, българската родопска музика да звучи в ушите ти и просто да се наслаждаваш на момента. 

Ако някой не е посещавал този събор, няма да сгреши ако следващия септември се насочи към местността Нивището над село Ягодина.

над Нивището боровете бяха превзели територията - имах чувството, че всеки момент ще изкочи някоя меца

отсрещния боров склон

Както на всеки събор и тук присъстваха неотменно търговците, кои продаваха ножове, кои дрънкулки, други понички, кюфтаци и бира. Каквото ти душата иска. . . 

Превозните средства, с които бяха дошли хората бяха най разнообразни, но както казва Тошко незменния голф е навсякъде 

Слънцето се скри зад върховете на планината, но музиката и танците не престанаха до късно през ноща, имаше и заря, която тотално изплаши всички мечки в радиус от няколко километра, а след това организаторите се бяха погрижили и за музикалните предпочитания на младежите и празника продължи с дискотека под открито небе. 

Край на втора част