Кричим, Въча, Цанков камък и фолклорен фестивал в Ягодина - част втора на ваканцията ни

И така нощувахме в село Чурен, в сърцето на Родопите, прибрахме багажа и хайде на коня. Направих няколко снимки на каменните къщички от селото и се отправихме по обратния път към Кричим.

Отново опит да снимам интересното скално дере от предишния ден, тъй като тогава светлината беше неподходяща, а днес имаше нещо като мъгла или мараня и по същия начин не успях да направя красива снимка на разкриващата се панорама на запад.

Преминахме бързо през град Кричим и започнахме плавното изкачване към Девин. Гледките, които се разкриваха след всеки нов завой бяха все по-красиви и по-интересни, само маранята си остана в близката далечина и какъвто и начин да използвах за обработка на снимките не успях да постигна желаното. 

поглед от стената на Кричим

и в обратна посока

интересни скални форми

Единия язовир мина следва другия - Въча. Характерното и отличаващото го от другите язовири са тези плаващи къщички в едната му част. Винаги страшно са ме привличали да ги снимам, а днес даже случихме на скоростен катер и джет, които нарисуваха интересни водни форми по водата.

А тази ми е любимата къщичка - това керемидено червено и тази зеленина се откроява много добре на синия фон на водата

Следват предполагам пъстървови сатки, предишния път когато минавахме по този път такива неща нямаше, но цивилизацията напредва.

Винаги съм искала да се разходя по тази пясъчна ивица на опашката на Въча, но все времето е малко, сигурно следващия път. . .

Вече се движим по новоизградения път към Девин, стария е под водата на Цанков камък. 

строителни решения

Цанков камък - един трудно достъпен язовир

без тази горска машина из тези трудно достъпни планински местности е немислимо - даже си има и номер

Още една панорама към язовира - на левия баир в далечината е Равногор

Със снимките по тези язовири, времето много избърза и не ни остана време да се разходим по Девинската екопътека, тъй като бързахме да не изпуснем официалното откриване на фолклорния фестивал в Ягодина. 

За пръв път присъстваме на такова нещо - от десет сутринта различни оркестри свирят без прекъсване на импровизираната сцена, музиката не спира дори и за пет минути. Страхотно е чувството, което те обзема да си там на върха на планината, българската родопска музика да звучи в ушите ти и просто да се наслаждаваш на момента. 

Ако някой не е посещавал този събор, няма да сгреши ако следващия септември се насочи към местността Нивището над село Ягодина.

над Нивището боровете бяха превзели територията - имах чувството, че всеки момент ще изкочи някоя меца

отсрещния боров склон

Както на всеки събор и тук присъстваха неотменно търговците, кои продаваха ножове, кои дрънкулки, други понички, кюфтаци и бира. Каквото ти душата иска. . . 

Превозните средства, с които бяха дошли хората бяха най разнообразни, но както казва Тошко незменния голф е навсякъде 

Слънцето се скри зад върховете на планината, но музиката и танците не престанаха до късно през ноща, имаше и заря, която тотално изплаши всички мечки в радиус от няколко километра, а след това организаторите се бяха погрижили и за музикалните предпочитания на младежите и празника продължи с дискотека под открито небе. 

Край на втора част

Перущица - Скобелево - Чурен - ден първи от Родопската ни ваканция

Почивка, далеко от дома, някъде в Родопите - в последно време постоянно си мислех само за това. Най накрая и този ден дойде - натоварихме багажа в буса и потеглихме към Родопите - моята любима планина. Дълго време бях мислила къде да отидем, какво да посетим и какво да не изтървем по пътя ни. 

Първата точка от нашия автомобилен маршрут е Червената църква, преди Перущица. Но като за начало една безименна чешма в началото на Ришкия проход

И така Червената църква - информация за нея колкото искаш в интернет, няма да се спирам на описанието. Но намира се на такова място, че ако не я търсиш умишлено едва ли би попаднал на нея, няма да споменавам, че насочващи табели също липсват. 

Гледала съм много снимки на тази църква, но да я видиш в действителност е друго, тя е огромна, свода който е добре запазен е висок няколко метра, цялата сграда внушава достойнство, страхопочитание. Това е уникално човешко творение предполага се от V , началото на VI век е просто уникално. . . До скоро беше оставена на произвола на съдбата да се руши, но когато отидохме имаше строители, които я възстановяват, изграждат се алеи около нея. 

Явно ще искат и вход по нататък, но засега може да я разгледате без притеснения.

Тъй като времето макар и да бяхме септември беше все още достатъчно топло, бързо избягахме от напечената нива, около църквата и през Перущица се насочихме към Скобелево.

Единствения път към това селце в Родопите е от Перущица - разстоянието е около 16 километра и денивелация от 900 м, пътят е с добре поддържана асфалтова настилка и 321 завоя   Страшно живописен и атрактивен.

Перущица и Тракийската низина, в дясно се вижда и Пловдив, а най в далечината се забелязва леко Стара планина.

Монумента на загиналите в Априлското въстание - посещение някой друг път . . .

" Спирка " някога може би е имало и автобус ?

Гледките, който се разкриват пред погледа с изкачването във височина бяха невероятни

Не се обърквайте есента още не е започнала, но големите жеги, без капка дъжд накараха повечето дървета да изглеждат така : 

един от всичките 321 завоя 

интересни скални форми и гора 

черен път

водещ към : 

Освен, че е здрава каменна стена, което е видно и от снимката друго не знам - може би бент , тече малка рекичка, и има огромно барбекю и навес - вероятно са се изяли много пържолки  и се е изпило доста вино на това място, но днес ние бяхме единствените посетители.

Дългоочакваното село - там, на върха на планината .

Поглед от доста високо - леко в ляво в далечината е Пловдив

и тук е бушувал огън

Оператора на фона на непристъпните планински скали

Когато отидете в такова селце, на края на света не правете грешката да не се запасите с провизии, или поне биричка и др. необходими. Поради това, че чаках до последно, да се качим в планината и от там да търсим нещо си, разбрахме че в селото има магазин. Което е добре, но работното му време беше уникално - сутрин от 7.00 до 10.00ч. и вечер от 17.00 до 19.00ч. И тъй като беше към пет решихме да изчакаме, съответно и продавача си беше дал още малко почивка  и към пет и половина реши, че вече е време да го отвори. 

Разпитахме го обстойно какво интересно има в района и потеглихме към Върховръх и последното село Чурен.

Ако някога стигнете тук, задължително си налейте от водата - чиста, студена, от сърцето на планината

Преди Чурен, решихме да отидем до върха Върховръх с надморска височина 1600м. Тайно се надявах да се открие гледка към планината, но уви само борове. 

Пътеката към върха

Самият връх и неизменните пирамидки от камъни

Връщането ни отне около десетина минути и се отправихме към село Чурен - едно почти изоставено родопско село, с рушащи се каменни къщи и страхотна природа и пейзажи. 
Това беше последната ни точка от маршрута за деня, харесахме си една каменна къщичка в покрайнините на селото и разположихме бивака там. 

слънцето беше почти залязло и по небето е образуваха онези интересни цветове, преди да дойде ноща

Въпреки че, бяхме накрай света имаше обхват на телефона и съответно интернет . . . 

Край на първа част