Честит имен ден и на Рай ското място - ден четвърти, последен

И така след около почти двумесечно прекъсване продължавам с последния ден на малката ни ваканция около Тодоров ден. 
Бяхме стигнали до хижа Хубавец, където изкарахме една приятна и топла вечер в Балкана. 
Сутрешната гледка през прозореца е очароваща. Направо те кара да тръгнеш към тези заснежени бели върхове по билото на Стара планина.

Но уви, ние трябва да потеглим в обратната посока, или казано другояче да се завърнем към действителността на цивилизацията. 
След хубава закуска с току що приготвени домашни мекици с пудра захар, се отправяме към стаята, да си стегнем багажа и да потегляме.
Преди това все пак да кажа няколко думи за хижата : 

Много добро място за почивка и усамотение, чистота, много цветя в общите помещения и даже вазички с току що откъснати горски цветенца на всички маси в столовата. Хижарката, която ни посрещна също е много приятна и усмихната жена, въпреки че така и не разбрахме името и останахме много доволни от отношението и към нас. Направи ми впечатление, че из цялата хижа има много картини с пейзажи на планини, допринасящи още повече за приятната обстановка в хижата.

Ех, как искам и аз да снимам едни такива полета с много, много минзухари някъде... един ден и това ще стане !

И така след обилната закуска си казваме довиждане и обратно по пътеката към Карлово.

Интересен начин за оформление не менюто, нали ?

Завърнали се в цивилизацията и многото хора, които се разхождаха в парка на Карлово, GPS - а ни показа още една забележителност - водопад Скручум.

Не знам как ще ви се стори, но на мен определено не ми хареса, по пътеката за хижата има къде-къде по красиви водопадчета и вирчета по поречието на реката. 

Водата му е малко, сигурно защото изградения ВЕЦ, взема големия воден поток, не знам, но просто не си струва вниманието което му отделят като на голяма забележителност на Карлово.

Както и да се мъчех да изкарам някаква сносна снимка, като няма какво да снимаш, върви та прави хубав кадър.

Тази пътека е покрай ВЕЦ - а и пълноводната река долу.

Това изглежда значително по добре от безводния водопад Скручум.

Точно в края на парка, където започва пътеката за водопада има една интересна изоставена сграда. 

   1891г.- Фабрика за вълнени изделия - тъне в забрава и разрушение, както много неща в нашата България - коментарите оставям на вас.

Последен кадър към реката - красиво е макар и без зеленина, а какво ли ще е когато всичко се събуди от зимния сън.

Тъй като утре е трети март замисъла е да отидем до Шипка, така че днес трябва да стигнем някъде около Габрово, за да ни е близко след това.

За по напряко решаваме да минем през язовир Копринка, надявах се да направя някой кадър на язовир и заснежена планина в далечината, но уви мъглите по високите части на планината са значителни все още и замисъла ми е опропастен. 

Е времето е пред нас и все някога ще има подходящ момент. За перфектния кадър понякога са нужни много завръщания на подходящото място и доста късмет, за да успееш да улучиш подходящите метеорологични условия, слънчева светлина и задължителната динамика в небето.

След кратката ни разходка покрай язовира е време да потегляме към Габрово, вече даже си намерихме и квартира в някакво много близко селце, така че газ към Шипченския проход.

Не пропускаме да се отбием все пак и на Шипка, за да мога да си поснимам на спокойствие преди утрешния празник, защото от опит знам, че тогава ще бъде голяма лудница и хората ще бъдат в изобилие, пък аз си падам повече по пейзажите, с липсата на човешко присъствие.

Макар и да пече и тук горе, ветровете са много силни и студени, а в последствие слънцето изцяло изчезна и тъмни облаци се надвесват над високите части на планината.

 Един заблуден турист на Шипка

Нашата количка на фона на заформящата се буря в Балкана.

Вечерта приключи в приятна компания и хубаво заведение. А след това даже видях и видра в реката, минаваща през Габрово.

На другия ден решаваме да ходим на Шипка, но с градския транспорт. Много интересно приключение, извозват те до горе, после те чакат и по някое време отново те смъкват долу в града. 

През ноща е навалял нов слой сняг , времето е още по студено и просто замръзваш, а след това си си замръзнал и така. 

Разходката приключи с разглеждане на кооперативния пазар на града, някоя и друга покупка. Почивните дни са към своя край и е време да отпътуваме за Шумен. 

К Р А Й 

Честит имен ден и на Рай ското място - ден трети

Продължаваме със скитосването ни по южните склонове на Стара планина и по точно между Калофер и Карлово. Предишния ден достигнахме до хижа Рай, където нямаше обхват на телефона, но имаше Wifi за връзка с останалия свят. Нямаше баня, защото тръбите на банята били замръзнали, поне по думите на хижаря, в което нещо не ми се връзват нещата, но както и да е. 

И така след като слязохме в Калофер, след лек обяд в местното централно заведение си казахме чао с групата, отворихме картата и решихме да се насочим някъде на запад към Карлово. 

И ето я крайната ни точка - хижа Хубавец. Как стигнахме до там - ами пак с интернет. След като Тошко нещо порови в телефона си и изрови идеята да не нощуваме в хотел в Карлово, а в тази хижа. На мен косата ми настръхна автоматично, тъй като деня вече преваляше и светлата част на деня си заминаваше, а заедно с това и моето спокойствие. Изобщо не исках и да си помислям да вървя в тъмното някъде из гората и да не знам кога ще стигнем до тази хижа - подслон. Тази година постоянно ни се случва да замръкваме из горите, я край Котел, я край Веселиново, я из платото или да ходим на редовната си вечерна разходка от 6-7км до паметника по тъмно и сега напълно бях против да вървя из тъмната гора с мечки към тази незнайно къде намираща се хижа ! За което мрънках достатъчно преди да тръгнем. Всичко беше изчислено до последната минутка светлина - обадихме се в хижата и те ни казаха че 2-3 и ще стигнем, което по сметки излизаше точно по тъмно. Затова трябваше да се бърза особено много. Разтоварихме голяма част от багажа, аз даже си оставих раницата, за което пък съжалих още на първите десетина минути, защото е много неудобно да вървиш с фотоапарат, щеки в ръце, разни шишета с вода из джобовете, но нямаше време да се връщам, а в Тошковата раница сложихме всичко друго необходимо за една вечер. 

Снимки от този преход нямам, защото иначе щяхме да се забавим прекалено много. Ще пусна снимките от следващата сутрин, когато се връщахме на обратно към града. 

Единия вариант, по екстремния започва от ВЕЦ - а до парка на Карлово, по която пътека тръгнахме ние. Там изкачваш една относително голяма денивелация за много кратко време, за да стъпиш на основната пътека която е за хижата и високата планина нататък. 

Особеното е че се върви през цялото време до каменистото дере на Стара река. А тези камъни направо ни разказаха играта, по лошо от изкачването на стъпала даже. 

Това е част от пътеката, камъни и още камъни, добре че поне няма сняг, че тогава направо не ми се мисли каква пързалка ще е, нагоре - надолу.

Гадинките вече са събудени от пролетното слънце

А това са гледките, които се разкриват с всяка изминала крачка. Много е красиво, а ако сезона беше лято и всичко е зелено или пък есен с нейните разнообразни цветове просто ще ми трябва цял ден за да стигна до хижата, защото ще искам да снимам на всяка крачка.

В първите 30-50 минути пътеката катери надолу, нагоре след което става сравнително хоризонтална, което е знак че хижата наближава. Преминават се редица мостчета, на няколко места има беседки за пикник и три чешми по пътя. Но и да няма водата в реката е напълно годна за пиене, даже е по хубава, лично изпробвана от нас вечерта. Защото ни свърши водата насред нищото и единствения вариант бе да напълня от реката. 

Какво да кажа за бързото ни минаване вечерта, освен че наистина много скоростно сме го взели, от последната чешма, която е на около десетина минути от хижата се наложи да пусна челника да свети, защото с тези камъни не се виждаше нищо и много лесно можеш да се пребиеш някъде и точно когато си видях сянката, от лунната светлина видяхме и така жадуваната светлинка от прозореца на хижата и всичко завърши благополучно. 

Хижарката ни посрещна много добре, каза че даже почнала да се притеснява че ни няма, защото ние и се бяхме обадили че тръгваме за там от началото на пътеката. Хижата беше отоплена цялата, чиста, с много цветя, а бе с малко думи коренна разлика с Рай и то в мого положителна посока.

И най хубавото е че имаше топла баня с много вода. Идеално ! 

Е нямаше Wifi, нито пък обхват на телефоните, но даже е и по добре така, напълно далеч от света. 

Последва приятна вечеря с вкусна гъбена супа и разни наши неща, нали знаете че каквото си донесете това ще ядете из хижите и приятно уморени, но преизпълнени с емоции се насочихме към леглата. 

К Р А Й