И така продължавам с втория ден от събитието разчистване на пътеката около Байряка.
Това почистване на клони от пътеката бе породено от едно по отдавнашно наше минаване по тези места, когато бяхме решили да правим преход три дни като започнем от Котел и стигнем до Дъскотна. При втория ден, когато втория ден тръгнахме от Върбишки проход към Ришки проход, след Елешница се качихме на билото и картинката стана кошмарна. Много нападали клони, а така също и дървета, в резултат на което се забавихме много и след 14 часов преход и около 30 минати километра останахме да нощуваме в гората, някъде там по билото. А това бе гледката на сутринта - изгрев на Пътеката.
И това е причината месец след тази случка да се озовем отново по същите места.
Сутринта ставаме рано, защото ни очаква работа за вършене и след лека закуска потегляме за мястото, до където стигнахме вчера. Е минаваме по различен път, за да разучим и другите пътчета, пътеки и всичко. Попадаме на старата беседка, която съществува в различните карти.
След повече от час вървене сме на мястото от вчера и се започва отново с рязане, събиране на клони, с няколко думи - да свършим нещо полезно.
Е и аз върша нещо полезно - усъвършенствам си снимането на макро
Леордата все още е навсякъде, и пърним някоя и друга торбичка за салата за вечерта.
А това е от водата под върха, от северната страна - един малък извор, който е възможно даже и през лятото да има вода. Много е хубава и студена, а Тодор от Карнобат го изчисти и направи нова чучурка с помоща на пластмасово шише. И така добрите дела станаха с едно повече.
От извора нататък пътят се изчиства и може да се върви спокойно, така че работата ни почти приключи и тръгваме да се връщаме обратно към бивака. А Тошко продължава с неговите каменни статуи - ей да не ги пипате !!!
Когато почти наближаваме заслона на беседката започна леко да ръми и така може би поне петнадесетина минути, като през това време, лекият дъжд ни даде възможност да се приберем на сушинка. А след това като започна един порой, но ние вече приготвяме вечерята за вечерта и сме на сухо под навеса.
А вечерята за тази вечер е ангнешко в пещ. Лично приготвена от Тошко с джоджен, червен пипер и всичко по рецепта, както си му е реда.
Първото нещо което трябва да се направи е да се опали много добре пеща, при което ние имаме малки проблеми, защото нещо не гори като хората, та се налага да се помага с подръчни средства.
А след това е време и да се приготвят порциите, и брадвите и сатърите, които използваме в гората влизат в действие и тук. Следва хубаво овъргалване в смес от олио с подправки и сол, след което всяко едно парче се намазва хубаво и се нарежда в тава, при което се прибавя и малко количество вода или бира. Слага се фолиото и готово !
Ред е на пеща, където след два часа и половина агнешкото е просто превъзходно.
А дъждът продължава да вали - ту силно, ту не чак толкова и събужда дъждовниците. Те са буквално навсякъде по пътя, толкова много никога не съм виждала. Броих ги някъде съм 8 стигнах по едно време. А толкова бързо тръгват да се крият, в момента в който се насоча към тях, че почти не мога да направя свястна снимка - всичко в коша.
След изтичането на необходимото време за изпичане всички се нареждаме да гледаме и снимаме така дълго очакваната вечеря. Забележете как всички са направили някакви лакомни физиономии, нали ?
И така - Яли пили и се веселили, оставям на присъстващите да си спомнят хубавите мигове, а тези които четат да си фантазират за тях . . .
На другата сутрин небето е оловно сиво, и предвещаващо отново дъжд, а заедно с това дойде и значително захлаждане на времето. Тъй като днес е време всеки да си ходи кой от където е дошъл, решаваме да отидем до Голямата нива, където има малък участък, който трябва да се маркира. Или да си поцапаме с боичките бяло и червено.
Дъждовниците, продължават да са навсякъде по пътя, и така имах удоволствието отново да опитам да направя някоя сносна снимка. Почти успявам.
Това е Голямата нива и от тук до Елешница предния ден Яница бе маркирала пътя, а днес ще са довършителните работи.
Някои рисуват, други снимат. Кой каквото си иска и му е кеф.
И следващото добро дело - чешмата, намираща се на пет минути по асфалта, от Голямата нива вече работи с пълна сила. А нейното положение е наистина ключово при прехода в тази област.
