Бяхме стигнали до хижа Хубавец, където изкарахме една приятна и топла вечер в Балкана.
Сутрешната гледка през прозореца е очароваща. Направо те кара да тръгнеш към тези заснежени бели върхове по билото на Стара планина.
След хубава закуска с току що приготвени домашни мекици с пудра захар, се отправяме към стаята, да си стегнем багажа и да потегляме.
Преди това все пак да кажа няколко думи за хижата :
Много добро място за почивка и усамотение, чистота, много цветя в общите помещения и даже вазички с току що откъснати горски цветенца на всички маси в столовата. Хижарката, която ни посрещна също е много приятна и усмихната жена, въпреки че така и не разбрахме името и останахме много доволни от отношението и към нас. Направи ми впечатление, че из цялата хижа има много картини с пейзажи на планини, допринасящи още повече за приятната обстановка в хижата.
Ех, как искам и аз да снимам едни такива полета с много, много минзухари някъде... един ден и това ще стане !
И така след обилната закуска си казваме довиждане и обратно по пътеката към Карлово.
Интересен начин за оформление не менюто, нали ?
Завърнали се в цивилизацията и многото хора, които се разхождаха в парка на Карлово, GPS - а ни показа още една забележителност - водопад Скручум.
Не знам как ще ви се стори, но на мен определено не ми хареса, по пътеката за хижата има къде-къде по красиви водопадчета и вирчета по поречието на реката.
Водата му е малко, сигурно защото изградения ВЕЦ, взема големия воден поток, не знам, но просто не си струва вниманието което му отделят като на голяма забележителност на Карлово.
Както и да се мъчех да изкарам някаква сносна снимка, като няма какво да снимаш, върви та прави хубав кадър.
Тази пътека е покрай ВЕЦ - а и пълноводната река долу.
Това изглежда значително по добре от безводния водопад Скручум.
Точно в края на парка, където започва пътеката за водопада има една интересна изоставена сграда.
1891г.- Фабрика за вълнени изделия - тъне в забрава и разрушение, както много неща в нашата България - коментарите оставям на вас.
Последен кадър към реката - красиво е макар и без зеленина, а какво ли ще е когато всичко се събуди от зимния сън.
Тъй като утре е трети март замисъла е да отидем до Шипка, така че днес трябва да стигнем някъде около Габрово, за да ни е близко след това.
За по напряко решаваме да минем през язовир Копринка, надявах се да направя някой кадър на язовир и заснежена планина в далечината, но уви мъглите по високите части на планината са значителни все още и замисъла ми е опропастен.
Е времето е пред нас и все някога ще има подходящ момент. За перфектния кадър понякога са нужни много завръщания на подходящото място и доста късмет, за да успееш да улучиш подходящите метеорологични условия, слънчева светлина и задължителната динамика в небето.
След кратката ни разходка покрай язовира е време да потегляме към Габрово, вече даже си намерихме и квартира в някакво много близко селце, така че газ към Шипченския проход.
Не пропускаме да се отбием все пак и на Шипка, за да мога да си поснимам на спокойствие преди утрешния празник, защото от опит знам, че тогава ще бъде голяма лудница и хората ще бъдат в изобилие, пък аз си падам повече по пейзажите, с липсата на човешко присъствие.
Макар и да пече и тук горе, ветровете са много силни и студени, а в последствие слънцето изцяло изчезна и тъмни облаци се надвесват над високите части на планината.
Един заблуден турист на Шипка
Нашата количка на фона на заформящата се буря в Балкана.
Вечерта приключи в приятна компания и хубаво заведение. А след това даже видях и видра в реката, минаваща през Габрово.
На другия ден решаваме да ходим на Шипка, но с градския транспорт. Много интересно приключение, извозват те до горе, после те чакат и по някое време отново те смъкват долу в града.
През ноща е навалял нов слой сняг , времето е още по студено и просто замръзваш, а след това си си замръзнал и така.
Разходката приключи с разглеждане на кооперативния пазар на града, някоя и друга покупка. Почивните дни са към своя край и е време да отпътуваме за Шумен.
К Р А Й
